Аниме
Ghost in the Shell

     Roland

     Мда, това трябваше да е поредното аниме-ревю, а темата беше продиктувана основно от липсата на време (от моя страна, де, на Ян ресурсите са неизчерпаеми) да се изгледа някой сериал. А и "Ghost in the Shell" си е почти класика, нищо лошо, нали, да се пише за него, макар че сайбърпънкът трудно ми влиза. Нямам идея защо – това, което съм чел/играл/гледал, почти винаги ми е харесвало много, просто трудно се насилвам да го започна. Иска се по-особена, по-интровертна и иррационална нагласа, вероятно, от моята, колкото и парадоксално да звучи.
     "Ghost in the Shell" е антиутопия – о, и то каква! – с елементи на киберпънк. Но той е и нещо много, много повече.
     Няма обаче да може да стане, както го бях замислил, поне от моя страна. Не мога да седна да пиша стандартно ревю. Надявам се, че някой от колегите ще ме замести в това начинание. Изведнъж се оказах засипан от различни емоции, основно защото седнах с очаквания за нещо доста по-различно от това, което всъщност гледах. Затова и моля предварително за извинение, ако това, което ще напиша, не връзва особен смисъл, но ще го карам на импровизация, пък да видим докъде ще стигна.
     Светът се променя, това хората са го забелязали много отдавна. Светът се променя и сякаш се променя все по-бързо и по-бързо. Някои се страхуват от скоростта, страхуват се, че няма да могат да й насмогнат. Че по някакъв начин ще бъдат изоставени в процеса и ще бъдат заменени от нещо друго. "Ghost in the Shell" е едно философско надзъртане в бъдеще, може би далечно, а може би не чак толкова, където се е случило точно това – времето сякаш е изпреварило хората, сякаш прогресът се е изтръгнал от контрола им. Филмът ни потапя в един иррационален свят, скован от технологичния бум и компютризацията, където все повече и повече се размиват границите между изкуственото и реалното, където на човек не му е останало вече нищо друго, освен да застане сам пред себе си и да се запита кое е това, което наистина го определя като човек. Ако има силата да го направи.
     Не знам дали искам да разказвам историята, защото тя няма голямо значение за въздействието на филма. По-скоро няма да го правя, ще оставя това на колегите. Той е, както обичам да казвам за подобен род кино, картина. Просто картина, но една от най-въздействащите, които някога съм виждал. Филм, който не казва нищо директно, но създава безброй теми за размисъл само с няколко кадъра. Внушението му изключително много наподобява, и като визия, и като смисъл, това на "Сталкер" на Тарковски. Което е много странно, имайки предвид от колко различни места, епохи и култури идват двете произведения. И все пак приликата е налице. "Ghost in the Shell" е по-скоро спокоен и замислен, въпреки екшъна на екрана, и всички средства на анимационната кинематография са насочени именно към тази цел. Той е мрачен и сив, показващ света сякаш през мътното стъкло на собствената си самопокварила се душа, замръзнал в някаква безнадеждност, показвайки как стремежите на човека са довели до нещо много повече от това, на което се е надявал, и са му отнели много повече, отколкото някога е мислел, че може да загуби. Той е, освен това, индиректен. В него не се казва нищо конкретно и няма нищо, което можеш да синтезираш като "поука" или "послание". Той просто показва и оставя на зрителя да извади от него какъвто смисъл намери за добре, ако изобщо реши да търси.
     Музиката и редуването на екшън и статика играят ключова роля за цялостното настроение. В моментите, когато има екшън, музика няма, филмът сякаш иска да мине бързо през тези моменти, да ги отхвърли от себе си като нещо излишно и безсмислено. И наистина, тези сцени са до една безкрайно насилствени, брутални и... празни. Но не поради каквато и да било некадърност на създателите на "GS", не. Те са още един "спомен" от бъдещето, още едно пророчество за превръщането на човека в нещо много повече във физически и еволюционен план и много по-малко в чисто духовен. Екшънът е умишлено изпразнен от съдържание, навяващ единствено болка и тъга, така че човек да съжалява не само за жертвите, но и за насилниците, за това, в което Човекът ги е превърнал. От другата страна на монетата пък са моментите, когато звучи музиката. Не бих искал да давам конкретно определение на стила, но тя е абсолютно неподвижна, бавна... трансцендентна. Изпълнена с някакви етно-мотиви, тя буквално взривява мозъка с усещането за безвремие, за безкрайност. Но за разлика от епизодa "Beyond" от "Аnimatrix", тук тези усещания не са позитивни. На фона на тази музика виждаме изпотрошените скелети на колосални строежи, които никога няма да бъдат завършени, изоставени квартали, полупотопени от придошлия океан, а понякога и урбанистичната джунгла на свръхмодерно Токио, неговите необятни мрежи от магистрали и шосета, движещи се като паяжина на стотици нива, безкрайно високите му кули от стомана, бетон и стъкло. Машините, хората, забързаността безсмислеността... Един кошер, в който има друг – стотиците различни мрежи на виртуалния свят, който хората са превърнали в свой втори дом. Но тук дори не ни се доставя удоволствието да се насладим на виртуални реалности или изкуствено създадени светове. Не, виртуалността е просто огромно море от студена информация, данни, карти и схеми, които човекът е приел в себе си, за да унищожат всичко наистина човешко в него.
     Не случайно главната героиня във филма е киборг – носеща човешки клетки в мозъка си, но иначе изцяло изкуствена. Чрез нея виждаме как човечеството се е изродило до нещо, което вече не може да различи истинския човек. Защото тя Е човек във всяко възможно отношение. И не можеш да не си зададеш въпроса, щом е така, какво прави ТЕБ самия такъв?
     Не знам дали се получи добре. Не знам и дали съм прав с тези си разсъждения. Но знам, че този филм е нещо много специално. Той е визия. Визия за едно безднадеждно, според мен, бъдеще и не просто мрачно предупреждение, но и напомняне за това, което вече е. Подтик към много важни въпроси – Защо се движим напред и знаем ли наистина какво искаме да постигнем? Какво ни чака в края на пътя и наистина ли ще бъдем все още хора, когато го достигнем?
     "Ghost in the Shell" не отговаря на тези въпроси. Не би и могъл. Но фактът, че ме подтикна да се замисля над тях, е достатъчно показателен за стойността на филма. Ако трябва да сложа нещо по стандартите за писане на ревюта, то ще бъде просто горещата ми препоръка да го гледате, ако още не сте, и да си го пуснете отново, ако вече сте го гледали. Вярвам, че той има какво да предложи и на второ, и на трето, и на десето гледане.
     Оценка 10/10


     Yan

     Историята: Не толкова далечното бъдеще. Свят, управляван от гигантски корпорации. Свят, технологически толкова напреднал, че физическата смърт не е непременно краят. Свят, в който мистериозният Кукловод завладява "духовете" на хората и извършва всевъзможни престъпления.
     Честта да го заловят се пада на Отдел 9, елитно подразделение, често изпълняващо "мръсни" поръчки за правителството.

      Героите:
    

 Motoko Kusanagi – Елитен офицер от Отдел 9 и главна героиня във филма. Тялото й е изцяло синтетично, като единственото човешко в нея е мозъкът и грабначният й стълб. Ghost In The Shell е до голяма степен филм за нейното "пробуждане".
     Batоu – Партньорът на Мотоко в Отдел 9. Също киборг, но в много по-малка степен от нея. Пръв (и всъщност единствен) забелязва промените, които настъпват с Мотоко, и е силно загрижен.
     Puppet Master (Project 2501) а.к.а Куловода – Първоначално създаден от Министерството на Външните работи с цел промишлен шпионаж и саботажна дейност, Кукловода постепенно добива самосъзнание и плъзва из мрежата. В опита си да го унищожат, създателите му го затварят в изкуствено създадено тяло.
     Aramaki – Шефът на Отдел 9. Един от малкото хора без кибернетични подобрения в отдела. Мрази да се забърква в политическите игри на Министерството на Външните работи, но няма особен избор…
     Togusa – Другият човек в отделa. Единствените подобрения по него са жаковете за връзка с мрежата. Преместен от полицията в Отдел 9 по настояване на Мотоко.

      Анимация/Визия: Дори и сега, 8 години след създаването си, "Ghost In The Shell" продължава да впечатлява с почти перфектната си анимация и смазваща визия. Мрачното, анти-утопично бъдеще е пресъздадено по начин, който и след 6 гледания все още спира дъха ми. Героите са плавно анимирани, екшън сцените – с перфектна хореография, а Мотоко…ех, Мотоко…

      Музика/Звук: С една дума – уникални. Особено музиката. Толкова перфектно пасваща си с атмосферата музика не съм срещал другаде. Единствените забележки са по отношение на английския дублаж, но за щастие си имам и оригинална версия на японски, така че не е болка за умирачка.

      Заключение: Ghost In The Shell заема много специално място в сърцето ми. За първи път го гледах в зората на кабелната телевизия по любимия на мнозина Canal +. После ми попадна на пиратска видео касета с отвратителен дублаж. Сега съм горд притежател на 2 DivX версии. И всеки път, когато го гледам, откривам по нещо ново. Личният ми съвет е: ако си търсите интелектуално забавление, гледайте го! Защото Ghost In The Shell е един от онези редки филми, които ти задават въпросите и те оставят сам да откриеш отговорите…
      Оценка 10/10


     Clio

     Няма са се спирам в подробности, по-скоро бих искала да оставя впечатление за усещания, за емоции...
     Казаха ми безапелативно – ще го гледаш! (Така си е, редакторският контрол не прощава... Липсата на ревюиращи, и тя, да... Бе изобщо лош съм, кво да правя ;) бел. на безапелативен Рол) И аз какво да правя, пуснах го... и го гледах... два пъти. Невероятна визия! Невероятна музика! Невероятно грабващо аниме! Ще го гледам трети път, веднага щом го взема от Ян да си го запиша... Защото ми напълни душата, накара ме да чувствам. Да се слея с времето, с героите, да “навляза” в атмосферата... Най-голяма заслуга за това имат, да си призная, музиката (която по странен начин ми въздейства много силно, не мога да опиша защо и точно какво – просто така подсилва ефекта от действието на екрана, че честно казано не мога да си представя как би изглеждало без нея... най-вероятно непълно) и добрата анимация, която спомага до голяма степен за това героите да ми се струват... истински. Дори главната героиня – артифишъл интелиджънс-мацката – ми стана близка, разбираема, важна, а не само една от многото такива. Притеснявах се дали ще хванат “лошия”, подскачах на финалното меле, а краят ме остави с противоречиви чувства – хем не исках да стане така, хем все пак така беше по-добре. Час и половина зяпане неотлъчно в екрана, след което се чувствах с дупки на врата за кабелите и имах бясно желание да вляза в Мрежата. Което ме подсеща да не забравя да изкоментирам – определено си личи откъде създателите на Матрицата са се вдъхновявали – много детайли са еднакви, макар акцентът да е различен. Може да звучи малко прекалено суперлативно, но това се дължи на едно нещо – много ми е трудно да пиша това ревю, тъй като няма нещо, което определено да посоча като плюсове или минуси... просто целокупното съчетание на музика, сюжет, характеристики на героите и начин на представяне на идеите много ми допаднаха.
     Конструктивните ми критики са незначителни, поради щото са насочени главно към английските субтитри;))

      Оценка 10/10