ІІ
ПАЙЕТИ В ЧЕРГАТА
от Марфа

     Нейде из заснежените долини в сърцето на късно развихрилата се зима се чуваше кроткият тропот на спешен кон. Две лисици излязоха от храстите, наострили уши, и дочуха също стъпките на бързо бягащ след хипотетичния кон аийлец. Освен това чуха и речта на двукраките кокошкоубийци, която Повелителят им, Младият Овен, владееше, но много мъдро не го направиха на въпрос, а се постараха да си придадат вид, че нямат нищо общо с тази история, защото:
      – Файле, любов моя, Соколице моя… – мълвеше Пирон Мубара, а гласът му се носеше от вятъра.
      – Ха! Ти да мълчиш! Кой знае с коя лисица си се търкалял, докато аз бях отвлечена и разнасяна насам-натам като добитък по гол зад…
      – Ама, Файле, виж сега, нали трябваше да те потърся първо? – Пирон се замисли и превъртя част от разговора малко назад в ума си – А ти откъде знаеш за лисиците?
      – Познах, нали? Познах! Ха! Познах!! Казвай коя беше оная и обещавам, че няма да я оставя да се мъчи много! Ама то какво може да очаква една порядъчна жена, като е сглупила и си е взела за съпруг ковач с наковалня вместо мозък и с брада вместо лице!
      – Ма нали ти ме накара да си пусна брада? – почти проплака предполагаемият Пирон.
      – Ама разбира се, че все аз съм виновна! Че кой друг?! Че ако ти кажа да се хвърлиш от ей оная скала там, ти и това ли ще направиш?
      – Разбира се, любима, защото те обичам! – опита се да налучка верния отговор запитаният.
      Файле обърна измъчен поглед към нощното небе.
      – Казваше ми мама… То, като се замисля и тати ми казваше… Ама аз нали бях млада и влюбена, рекох си, че ще успея да те променя… Перин! Ти нямаш мускули вместо мозък!
      – Радвам се да го чуя, съкровище…
      – Ти нямаш мускули вместо мозък, Перин – прекъсна го тя – защото, ако имаше, подчертавам, ако имаше подобен орган, който, както е всеизвестно, рядко се среща у мъжете, мускулите ти все пак може би, подчертавам, може би щяха да са в състояние да изпълняват някаква мисловна функция!
      – А?
      – Казвам, че мъжете сте тъпи, ама ти си им предводителят! Не за лорд, за крал трябваше да те короноват! Да страдам аз из аийлските шатри, докато ти се въргаляш с всяка срещната лисица! Как е Берелайн в леглото, а? Да ви пожелая ли щастие? Тази смотана гъгрица, тази…
      Пирон, загубеният и намереният брат-близнак на Перин, въздъхна, стисна зъби и продължи напред. Любовта иска жертви, а той беше готов и в Ямата на Ориста да слезе за жена като Файле. Леденият вятър го удряше през лицето и той не надуши аийлският ковач, който плътно ги следваше в тих галоп от доста време насам. Тиндеин твърдо беше решил да върне тази чудна жена в лагера, тази жена, която беше завладяла сърцето му, която оживяваше сънищата му, която… Странното беше, че същото си мислеше цялата аийлска потеря, която следваше стъпките от коня и Тиндеин.
      – Хайде, братя! – опита се да ги окуражи водачът им – Ако я спасим от тоя, дето я отвлече, може да имаме шанса тя да приеме някой от брачните венци, които сме й приготвили! Ако е рекла Светлината, може още до два-три дни да изречем думите пред мъдрите и да станем братосъпрузи! Напред!

      *** *** ***
      – Оооххх…
      – Шефе! Той се събужда!
      – Шт!
      – Ааааах…
      – Шефе, мисля, че обектът си отваря едното око. Да уведомя ли когото трябва?
      – Мисля да изчакаме да си отвори и другото око, Рон.
      – Оооооооо…
      – Шефе, мисля, че го боли! О, какви очи!… Така де, аз с научна цел…
      – Не! Няма! Няма да ги избия всичките! Няма, пък!
      – Шефе!! Той Бълнува!!!
      – Тед, ако не млъкнеш, кълна се, че и ти ще почнеш да бълнуваш! Как си, синко? – обърна се бащински агент Мур към Ранд.
      – Де съм аз? – изстена последният.
      – Ако ти кажа, че се намираш в свръхсекретна лаборатория, ще ме разбереш ли?
      – И аз бидох създал таквази в Кайриен, тамо дето се опитвахме да создадем летяща машина…
      – Нещо такова, да. Я да ни кажеш сега кой си ти и откъде идваш?
      – Шефе! – сръчка шефа си Тед – Ми той може да има амнезия!
      – Само да има късмет! Лично ще заведа дело срещу всички производители на сапунки накуп и, ако е рекъл Бог, най-сетне ще забогатея!
      – Аз съм Драконът Преродений и трябва да се бия в Последната битка срещу Тъмнийат, ма раните в бедрото ми ще ме довършат и аз требува да умра от тях…
      – В такъв случай, малкият, имам добри новини за теб: излекуван си!
      Ранд се свести окончателно и се опули срещу мъжа насреща си. Опули се и срещу другият мъж насреща си – тоя, по-младият. Определено се опита да не се заглежда в младата, късоподстригана жена, дето го изяждаше с поглед.
      – А? – допусна той.
      – Да! – каза тя – Съвременната медицина върши чудеса и ти си излекуван! Туморите са отстранени… Млъквам, шефе!
      Ранд изгледа Шефа с благодарност.
      – Кои бидохте вий? – запита той – И защо съм ази тука? – добави след кратко мълчание.
      – Аз съм Специален агент по паранормалните явления Джо Мур, това е моят асистент Рон – Джо кимна към по-младият мъж, дето вместо очи имаше големи черни пластини, които го караха да изглежда като странно насекомо – А това пък е асистентката ми Тед…
      – Изабел, приятно ми е! – задъхано се представи тя.
      – И на мен ми биде приятно, Тед! – излъга смело Ранд – А защо съм тука? – върна се той на въпроса.
      – Защото припадна и требуваше, така де, трябваше да те лекуваме. – спокойно му отговори Джо. – Момче, ако се чувстваш по-добре, мога ли да те помоля да свършим с тебе една работа?
      Ранд кимна уморено.
      – Бе не е нещо много сложно, нали се сещаш за ония мъже, дето ги закова във въздуха в залата, дето се появи за първи път?
      Ранд отново кимна.
      – Да дойдеш с нас да ги свалим оттам, че голяма мацаница стана да ти кажа, а? Пък после ще те разходим тук-там!

      *** *** ***
      – Биргит, не съм убеден, че тези дрехи ти отиват!
      – Мат Каутон, тия гащи се обуват наобратно, можеш да ми вярваш!
      – А аз не знам де да си дяна меча! Тука май никой не ходи с меч! Носят от тия страни малки черни гърмящи работи…
      – Лорд Лан! Моля ви да не го насочвате към мен!
      – Извинявай, Ейрам! Няма вече!
      – Лан, дай го насам, искам да видя как работи това… Ехааааа! Отнесе стъклото! Ма колко е високо тука, майчицеееееее!
      – Хм! – прокашля се Биргит. – Извинявам се, ако ви прекъсвам, но предлагам да се изнасяме оттука!
      – А тоя лък и стрелите? – запита я Мат.
      – С тях не се разделям! Ама тия жени тука нямат ли по-хубави дрехи, а? – Биргит беше облякла престилката на чистачката, беше си вързала забрадчица на косата и беше метнала лъка и колчана със стрелите си през рамо.
      Мат беше облякъл костюма на един обезвреден враг, който беше прилежно овързан и натикан в отдушника, но беше отказал да си свали шапката и шала. Лан пък беше облякъл другият такъв костюм, но си оставаше с наметалото. Ейрам отказа да облича каквото и да било друго освен своите си дрехи…

      Очаквайте нашия бюлетин, в който Мур и Ко решават да помогнат на Ранд да спаси света, самолет се забива право в Бялата Кула и други такива странни работи...