Terminator 3: Rise of the Machines
от Моридин

    Ако попитате момчетата от столичното музикално училище, те ще ви кажат, че не можеш да се наречеш истински мъж, ако не разбираш от коли, футбол и риболов. По принцип правилно твърдение, но както твърди един от най-тъпите и плоски лафове, раждани някога от човешкия ум, музикантите са хора на изкуството и са малко разсеяни, не трябва да им се сърдим. Пропуснали са най-основния момент. Не можеш да се наречеш истински мъж, ако не си гледал филм с Арни. Това е просто задължителното условие.
    А от филмите с Арни един винаги е заслужавал специално отношение. И не става дума за Червената Соня. Терминаторите от много години насам са легенда и както повечето легенди напоследък закономерно си заслужиха продължението. Разбира се, повечето фенове винаги са били против продълженията, тъй като в общи линии практиката е да развалят впечатленията от оригинала. Честно казано и аз съм на това мнение. Обаче пък с ръка на сърцето ви казвам, Терминатор 3 изобщо не влиза в тази категория.
    Очаквания и реалност. Трябва да си призная, че аз лично не съм гледал първия филм, а втория (на който в общи линии май се дължи целия култ) за първи път го иззяпах около половин час преди киното и третия. И не ме трогна твърде много, но мен по принцип стари легенди не ме трогват твърде много, просто са ми стари, изпуснал съм им времето. Все пак се усеща духът на Големия Лош Класически Фантастичен Екшън, за който става дума, де. Така или иначе, тъй като никога не съм бил фен, никога не съм и очаквал нещо особено от новия Терминатор. Което, започвам наистина да се убеждавам, е много правилна стратегия. С две думи – много ме израдва филмчето. Хем аз по принцип не се радвам на екшъни, но си прекарах едни изключително приятни два часа. Да започна подред.
    Екшънът е първата ми и единствена критика, за това започвам с нея. Може би не съм точният критерий за количество меле по екрана, обаче на филма наистина му идва малце в множко постоянното млатене. И то не толкова боевете между героите, колкото непрестанното трошене на коли, сгради и прочие строителни и метални материали. Всичко това гарнирано с всепомитащия звук в Мултиплекса е в състояние да отритне всеки потенциален зрител. Просто нямам идея колко тона превозни средства са заминали по снимките. Та това ми е критиката. Просто в огромна част от филма, особено началото и края, екшънът е повече от необходимото. И все пак не знам дали имам право да го казвам, филмът все пак си е жанрово определен в тая насока. Просто това е, което мен ме издразни.
    Сюжетът е сравнително приличен като за този тип филми. Джон Конър, познат ни като бъдещия спасител на света от предишните два Терминатора, живее в нелегалност и постоянен страх, че с действията си от втората част той и майка му всъщност не са успели да предотвратят бъдещето. Е, оказва се, че е бил прав. Денят на Страшния Съд е просто отложен. И има нов Терминатор, изпратен да го убие. Този път много, ама много по-зъл. И разбира се, има нов Терминатор, изпратен да го спаси. Той пък си е все същия тулуп, а.к.а. Арни. Този път в преследването (като жертва, разбира се) участва и приятелка на Джон от детинство – Катрин Брустър, която по съвместимост се оказва и дъщеря на висш военен, който държи в ръцете си съдбата на СкайНет, а следователно и на цялото човечество. Изключително радващ е края, в който сценаристите са избягали от явно очаквания хепиенд и успяват да извъртят нещата, така че да не останат логически дупки в името на щастливия американски потребител. Евала.
    Атмосферата според мен поне е доста по-добра, отколкото в предишните филми, но всъщност може би просто е станала по-съвременна. Все пак технологиите си казват думата. Така или иначе по този пункт нямам критики, нито пък някакви особени похвали, просто добре са се справили хората и успяват да поддържат напрежението.
    Специалните ефекти също са на ниво, особено покрай новата Терминаторка (ся, предполагам едва ли има някой, който да не знае, че в тая серия е жена). Красивичко огнеметче, красивичко плазмено оръдийце, много по-правилна визия за течния метал, а когато накрая остана само метална – ей това е красота. Особено зловещите червени очи. Бе изобщо... А, също забележителен прогрес в сравнение с предишните филми има в телепортирането на терминаторите от бъдещето :). Като цяло ефектите са много-много добри, може без излишното парадиране на Матрицата, примерно, но точно на място и ако не бяха по подразбиране асоциирани с досадния екшън, щяха да ми харесат още повече. Забравих между другото да спомена, че много реалистично са предадени боевете, просто наистина имаш чувството за болка и плътен удар на плът в метал. А накрая има една сценка, в която става отвратително здраво меле между Нашия и Лошата, в което всеки мачка другия брутално и на никой нищо не му става. Жестоко! :)
    Стигаме и до актьорите. Ами просто всички се справят великолепно. Гледам, че колегите се дразнят на Ник Стал (Джон Конър). Аз пък ни най-малко. Вярно, няма много връзка с преишното хлапе, а и е много далеч от супер-герой, но пък мен хлапето през цялото време ме дразнеше, а на кого му е притрябвал супер-герой изобщо?! Не знам, просто кефи момчето, това е истината :). Симпатяга е отвсякъде. Клеър Дейнс (Катрин Брустър) в ролята на неосъзнатата му любов също се справя доста добре и влиза успешно в досадното амплоа на млада американка от класическите, т.е. коза. После, закономерно, пооправя образа и повече заприличва на една от добрите. Нямам критики, пък и на моменти дори изглежда хубава. И като стана дума за хубави жени, логично стигаме до Кристана Локен или Терминатор Т-Х. Много добри впечатления ми остави и като външен вид :Р, и като игра. Наистина изглежда зла, с някаква особена целеустременост, която отчасти докарваше и Робърт Патрик навремето. Само че мен разбира се новата версия ме радва много повече. Просто завършената визия на абсолютното красиво зло. И не на последно място, разбира се, добрият стар Арнолд Шварценегер, който също се справя ама точно както си трябва, не изглежда изобщо толкова добър и стар ;) и освен това в крайна сметка kicks asses all the time. С три идеи по-дървен е, отколкото в Терминатор 2, където беше мил, човечен татко, но това е по-скоро сюжетно свързано, отколкото лоша актьорска игра. Единствено мъничко неубедителна беше вътрешната му борба, когато му се скапха инструкциите, но по-скоро си търся кусури, отколкото да има някакъв истински проблем със сцената.
    Ами, май е това. Ще се повторя, много приятен филм, носещ разбира се отрицателните черти на жанра си :Р, но нестрадащ ни най-малко от това. Гледайте го! Без очаквания :)