Rating:

 Version: Gothic 2  1.31 English

 

  • Graphics : 95 %
  • Sound : 95 %
  • Music : 100 %
  • Controls : 95%
  • Fun : 100%

 Overall: 97%

Винаги съм казвал че най-важният фактор, по който трябва да се оценява една игра, е не просто графиката, управлението, или възможностите, които тя  предлага, а удоволствието, което като цяло ти носи. При Gothic 2, то определено е огромно. Случаят е наистина интересен, защото играта е не само опасно пристрастяваща, но представлява едно истинско визуално пиршество. Сега, след 72 h gameplay, които прекарах с нея, спокойно мога да кажа, че познавам хора, готови да научат немски, в случай че третата част и expansion-ът на втората по някакава причина не се появят на английски език. Но нека вървим подред.

Gothic 1, макар да пожъна успехи в Германия и останалата немскоговоряща част на Европа (над 200 000 продадени екземпляра до момента), мина през България тихо и незабелязано. Малко души в родината дадоха шанс на играта и още по-малко успяха да преживеят  странното (на пръв поглед!) управление. Жалко наистина, защото макар да не блестеше в графично отношение, първата част разполагаше с уникална история,  изключително детайлен и реалистичен свят и Свободата да живееш, както сърцето ти желае, в него.  

Пред-историята (от Gothic 1)

След дълга изтощителна война с орките, кралство Миртана е на прага на зловеща гибел. Единственият шанс на крал Робар е да снабди армията си с оръжия, изковани от магическа руда, която се добива само и единствено в “The valley of mines”, намираща се на остров Коринис. Така всички затворници, независимо от присъдата си, биват насила заточени да копаят ценната суровина. За да избегне вечните опити за бягство, кралят нарежда на 12 от най-добрите си магьосници (6 от “Магьосниците на Огъня” и 6 от “Магьосниците на водата”) да издигнат магически купол над долината, под който може всеки да влезе, но никой да излезе... жив..

Нещо смущава деликатната структура на магията, обаче..  “малка грешка" на великте магьосници и куполът-бариера се разширява повече от предвиденото, превръщайки по този начин и самите тях в затворници.

Борбата за оцеляване започва.

Под купола е събрана цялата престъпна измет на кралството, жадни за власт и тънещи в охолство Рудни Барони и фанатично-религиозна секта, вярваща че свободата им ще дойде с пробуждането на мистичния Слиийпър. Трудно е да забравим, че под купола остава и един от лагерите.. на орките...

Детайлен и реалистичен свят

Всеки един персонаж (пряко или непряко участващ в историята на играта) имаше свой собствен живот. Ставаше сутрин рано, отиваше на лов или на работа, а вечерно време се събираше с приятели около огъня, за да сподели как е минал денят му. Някои бяха отегчени от вечните ловни истории, други разтревожени от поредната атака на орките, а трети отчаяни от факта, че са обречени да умрат в затвора наречен “The valley of mines”. Това наистина създаваше у мен чуството, че аз съм просто един нещастник, обречен, като всички останали в този свят, а не богоизбран плейър, за който е поставено всяко едно NPC, което го чака денонощно на едно и също място, винаги готово да отговори на въпросите му (защото това е единственото му предназначение). Истински “живите” персонажи в Gothic реагират адекватно почти на всяка една ситуация. Така например, винаги когато трябваше да спасявам живота си с бяг, просто хуквах към най-близките NPC-та, които, виждайки дивото животно зад мен, мигновенно вадеха оръжието си и се притичваха на помощ. Не исках да правя паралел с Morrowind и други игри в това review, но е трудно да забравя трагикомичния аналог на горната ситуация в тях, при която огромно чудовище ме гони, а аз бягам в кръг около NPC-непукист, което нефелно ме гледа как се потя. J

Пълният дублаж с говор, допълнително инжектира голяма доза автентичност и атмосфера. Всяка една дума в играта е дублирана с говор. Диалозите са изчистени и записани с кристална дикция. В Gothic 2 диалозите са два пъти повече и изчислени във време се равняват на 9 h и 17 мин.

 Свободата

Ах.. Свободата... Готик е фентъзи вселената, в която още от първия миг може да зарежеш главната история, да отсвириш напълно геройското си съществувание и да се отдадеш на отдавнашните си мечти да поскиташ волно по гори и поля, да поплуваш в реки и езера,  да се покламбуцкаш в буйни водопади, да помародерстваш на воля или просто да развъртиш контрабанда с трева.. аъъъъ упсс!  Пуканки! J.

С две думи – ти не просто играеш скриптиран линеен сюжет, а живееш в голям и колоритен свят... така, както ти искаш... или така, както останалите персонажи ти позволят, защото не можеш безнаказано да влизаш и ровиш по домовете на хората, или нагло да се изтъпанчиш пред някой от бароните с думи от сорта на “Аз съм леля ти! Излизай от мангизите!”. Всъщност можеш.. но .. бързо ще ти покажат, че неетичното поведение не се толерира в тяхната  игра J ... освен ако не си майстор по арбалетна или фехотовъчна етика.

 

Така.. поoтклонихме се леко от главната тема, а именно Gothic 2.  Но нямаше как, защото  втората част е замислена и реализирана като точно продължение на Gothic 1. Скоро се шегувахме с един приятел (току-що изиграл Gothic 2 и започващ 1), че за него ще е “Мементо” преживяването в този ред. Трябва да видя какво стана с това момче.. загуби се оттогава. Но всеки има право на спомени..J 

Историята в Gothic 2 започва веднага след сриването на магическата бариера.

 

Заедно с падането и обаче, се отваря дименционален портал. Започват да нахлуват всякакви твари на мрака, които се заемат да довършат започнатото от “лекия” природен катаклизъм, който посрива няколко сгради, скали и “леко” стилизира релефа в традициите на Содом и Гомор.. За щастие, всичко това става само в границите на затворническата колония. Островът като цяло продължава да бъде един зелен рай и всички оцелели криминални пиленца се разхвърчават като волни пеперудки из него, за да накацат по цветовете на неговите населени места – Столицата Коринис, фермите, намиращи се в околните гори и поля, местният манастир и още няколко стари крепости, “доброволно” приватизирани от бившите калпазани.

На фона на тази идилична картина, по-отчаяно от всякога, Крал Робар се опитва да се добере до магическата руда и праща бойна експедиция от паладини начело с Лорд Хейгън в столицата Коринис...

В този момент се появява и нашият безименен герой, едва оцелял (с помоща на магьосника на черната магия Kсардас) след падането на бариерата. Спирам до тук с историята, за да не крада от удоволствието на тези, които тепърва ще почнат играта.

 

Началният избор

В началото всеки може да поеме свободно по пътя и да прави това, което го влече.

Да пообиколи местните ферми и да се запознае с работничките, да се полюбува на красивите пасторални картини, да захване занаята на ловец, дърводелец, фермер, да стане уважаван гражданин (и почасов нарко-дилър) или... скромен джебчия, който умее да си прекарва добре времето, както през деня по кръчмите, така и вечер при Червените фенери (Да!!J).

Придобиването и равитието на всяко едно от тези умения се получава от съответните учители (ловци, търговци, крадци..). За по-нетърпеливите да се потопят в главната интрига, просто е необходимо да обиколят трите основни гилдии  из острова – Наемници, Паладини или Магьосници – и да преценят в кой от тях се чустват в свои води. Веднъж взели това решение, трябва да кандидастват за членство в него и да тръгнат по трънливия път на утвърждаването. J

 

RPG Системата

При всяко вдигане на ниво получавате по 10 така наречени ‘learning points’, които са нужни за тренирането на всички умения. Освен това тези точки служат и за повишаване на основните характеристики на героя, а именно сила (Strength) и ловкост (Dexterity), големината на които директно се добавя към поражението, което правите с оръжията – силата при бой с хладни оръжия, ловкостта при бой с лък, арбалет и едиственото хладно оръжие – рапира. Крайното поражение се изчислява по следния начин:

(Strength + Weapon Damage) – Enemy Armor = Final Damage

(Dexterity + Ranged Weapon Damage) – Enemy Armor = Final Damage

 

Маната, както навсякъде, е необходима за spell casting. Бойните умения са разделени съответно на:

one-handed / two-handed weapons (за хладните оръжия)

 и

 

bow / crossbow

Всички те имат няколко степени на развитие от Rookie, до Master
Други важни умения са:

lock picking, pick pocketing, sneaking, forging weapons and magic

 

Схватките в играта са интересни и предизвикателни (поне докато не се нагрухтиш до 20-ти левъл J). Изкуственият интелект е чуствително подобрен от първата част и вече никой от NPC-тата или животните не скача безмозъчно в атака, а умело отбягва ударите на неопитния все още fighter. Изключително задоволство изпитах, когато установих, че кучетата на орките например (наречени warg) следят поведението на стопаните си и когато същите ме нападнат, скачат и те. J

Всички диви животни, подобно на живота им в реалността, за разделени на стадни и нестадни. Какво имам предвид: невъзможно е да примамиш стадно животно и да му резнеш зелката извън стадото – вдига аларма и скачат всички. И обратното – нестадните животни, колкото и силни да са, веднъж примамени настрани стават лесна плячка за игладнелия adventurer.

След всичко казано дотук, може би някой се пита защо оценката е 97, а не 100 %?

Уви, играта има някои технически проблеми като кошмарно бавното първоначално зареждане, някои макар и смехотворни бъгове и накрая, но не на последно място,  големи системни изисквания. 

В заключение мога да кажа: Gothic 1 не е за всеки. Това е предизвикателно – трудна игра, която макар да притежава уникална атмосфера и геймплей, има своите технически проблеми и недостатъци в управлението. Тя е за тези, които могат да се абстрахират от тях, и търпеливо да навлязат в дълбоките й води. Там обаче, гарантирам, ги чака силно преживяване.

Що се касае до Gothic 2.. Това е неповторима игра, която никой не бива да пропуска, ако винаги е мечтал  да се пренесе и изживее (не изиграе!)  едно неповторимо приключение!

 

B.S.Glorian

Reviewer΄s System: