***

      СЪБИТИЕ НА БРОЯ:

      Заглавие: “Приказки от Землемория”; “Другият вятър”

      Автор: Урсула Ле Гуин

      Издател: Бард

      Ревю: Демандред

След като "Бард" бяха обещали да издадат всички части на "Землемория" в еднa книга, но не го направиха с предишната такава, сега най-накрая те издадоха двете части от поредицата на Ле Гуин за света на Землемория, които досега не бяха издавани на български език. По-добре късно, отколкото никога, все пак. За съжаление обаче за пореден път преводът на фентъзи-книга на "Бард" е поверен на Валерий Русинов, един от най-некадърните преводачи в България, който е трябвало да се справи с изключително тежката задача да предаде в адекватна степен поетичния, стегнат и красив стил на Ле Гуин на български. И естествено той се е провалил с гръм и трясък.
      Но това не пречи издаването на тази книга да си е истинско събитие за почитателите на Ле Гуин и поредицата за "Землемория". Четвъртата книга от поредицата – "Техану" – въпреки че е с подзаглавие "Последната книга от Землемория", свърши с един много отворен финал, оставяйки много въпроси неотговорени и много мистерии – неразгадани. С разказите и романа, публикувани в тази книга, се достига до един по-естествен завършек на великата поредица. И то завършек, достоен за великите предшестващи книги в поредицата, която лично за мен е най-доброто фентъзи, което съм чел, и може би единственото, което може спокойно да се сравнява с произведения от по-сериозни жанрове по отношение на дълбочина и развитие на идеите, реалистични герои със страхотно развитие, красота и поетика на езика и стила.

      Сюжет: Първата част на книгата се състои от 5 разказа и е издадена самостоятелно в САЩ под името "Tales from Earthsea", което е преведено грешно, както обикновено, като "Приказки от Землемория". Те са позиционирани в различни моменти от историята на Землемория, като последния от тях – "Драгънфлай" – служи като прелюдия към романа "Другият вятър", който е завършекът на поредицата (поне засега). Общото между разказите е, че изследват различните аспекти на влиянието на магията върху живота на хората и различните й проявления. Включена е и кратка историческо-антропологична справка за света на Землемория, която авторката е ползвала при писането на разказите и романите за този свят. Романът "Другият вятър" ни запознава със заклинателя Елша, един интересен нов герой, който сънува странни сънища, в които бива призоваван от мъртъвците, живеещи в сухата земя на смъртта. Това води до поредица от събития, които ще променят Землемория завинаги, като участват и много герои от предишните части, като Тенар, Лебанен, Техану, Гед и т.н. Активно участие вземат и драконите, въпросите около които са основна част от сюжета.

      Плюсове:
      + Както е обичайно при Ле Гуин, всеки от разказите в книгата има свое послание, което ще ви накара да се замислите, след като го прочетете. И тези послания са поднесени по един ненатрапчив, но дълбоко въздействащ начин.
      + Героите отново са много добре развити и с реалистични характери, липстват така любимите на фентъзи писатели героични карикатури. Дори и в разкази по 20-тина страници, авторката е успяла да обрисува и да накара читателя да чувства близки главните герои.
      + Типичният за Ле Гуин стегнат, поетичен и вълшебен стил, за мен лично най-силната й страна като писател. Тук той отново се проявява, но за съжаление в голяма степен е осакатен от некадърния превод.
      + Поредицата за Землемория получава своя истински край, а не отворен финал, както завърши "Техану"
      + Много интересни подробности за историята на Архипелага и цяла Землемория, за появата на Школата на Роук и т.н. и за щастие, без прекалени историко-географски подробности в стил Толкин и Джордан.
      + Въздействащо описание на живота на драконите, който е пълна противоположност на човешкия, един вечен полет и свобода, отново затвърдило мнението ми, че Землеморските дракони са най-добре описаните в цялата фентъзи литература.

      Минуси:
      – Основният безспорно е ужасно слабият превод. При автори като Джордан, при които и без това стилът не е най-силното място, слабият превод на Русинов е поносим, но при такива като Ле Гуин си е жива мъка. Как ви звучат имена като Слонова кост, Бучиниш и Прашинка (за момче)? Но това е само върхът на айсберга. Просто в превода се губи много голяма част от поетичността и красотата на езика на Ле Гуин. Най-интересно ми е защо трябваше да бъде превеждан отново разказът "Драгънфлай", който го има в сборника "Легенди", издаден от "Бард", и там е преведен далеч по-добре. Въобще няма да навлизам в стряскащи подробности като жалкия опит на Русинов да превежда няколкото стихотворения в книгата, защото статията ще стане твърде нецензурна.      
      – Гед почти не участва, има само съвсем епизодично появяване в разказа "На високото блато" и е второстепенен герой в "Другият вятър". За мен лично това не беше проблем, но ако за вас е важно, чувствайте се предупредени.
      – С книгата се продължава тенденцията, започната в "Техану", да се преразглеждат и направо обръщат някои от основните представи за света и магията, установени в първите 3 части на поредицата, например дали наистина жените са почти лишени от истинска магическа дарба, дали животът във въздържание и отшелничество на магьсниците от Роук е правилен и наложителен, природата на драконите и т.н. Това за мен също не беше проблем, естествено е Ле Гуин да е променила в известна степен възгледите си за света на Землемория през всичките тези години пауза между "Най-далечния бряг" и "Техану", а и промените в "правилата на играта" са осъществени умело и без да се влиза в грубо противоречие с предишните части. А и не ми допадаше идеята истинската мощ в магията да е ограничена само за мъжете. Обаче, ако не сте харесали "Техану" поради тези промени, навярно и тази книга няма ви допадне, дори вероятно в още по-голяма степен ще сте pазочаровани.

      Заключение: Една великолепна книга, достоен завършек на още по-велика поредица. Ако сте харесали другите части от поредицата, не се колебайте и тичайте към най-близката Сергия, за да си я вземете! Единствено слабият превод разваля донякъде впечатлението, но въпреки това книгата си остава велика и струваща си напълно парите за нея.

      Оценка: 9/10 Демандред 9,5/10 Ян

     

***

      Заглавие: Суперкомандос

      Автор: Ричард Морган

      Издател: Бард

      Ревю: Амос

     Признавам, че подходих с голяма доза съмнение към тази книга. Но ме очакваше твърде приятна изненада… Сюжетът представлява успешна смесица от научна фантастика, детективски роман, криминален екшън и киберпънк. Между другото, това е дебютно произведение на Морган, което обаче се радва на изключително добри отзиви от читателите по света – в популярната онлайн книжарница Amazon.com романът неизменно е оценяван с 5 звезди.

      Сюжет: Такеши Ковач е бивш емисар от елитния корпус на ООН за справяне с масови безредици. Той е нает от ексцентричен богаташ за разкриване на престъпление, което никой не вярва, че е извършено въобще. В свят, където рядко някой умира истински, Ковач ще трябва доста да се потруди, за да подреди парченцата от пъзела, който води към твърде изненадващи истини…

      Плюсове:
     + авторът има чудесен стил и тънко чувство за хумор
     + сцените са описани много реалистично
     + романът буквално прелива от оригинални и нестандартни идеи
      Минуси:
     – изключително глупавия превод на оригиналното заглавие “Altered Carbon”

      Заключение: Горещо ви препоръчвам тази книга. Удоволствието от нея е гарантирано!


      Оценка: 9,5/10 Амос  

***

      Заглавие: Starcraft: Сянката на Ксел' Нага

      Автор: Габриел Места

      Издател: Серпис

      Ревю: Роланд

      По-големите от мен са израснали с Warcraft. За тях тя е легенда, култура дори. Е, за мен е долнопробно и дразнещо плитокумно фентъзи. Но тези, гореспоменатите, някак успяват да усетят магия, която на мен ми убягва. Аз, от своя страна, израснах със Starcraft. И за мен тя е легенда, култура дори. Вероятно тя е не по-малко плиткоумна от WC, но аз не го виждам. Аз виждам една история, която носи заряд, която има атмосфера, една вселена, която е изтъкана от толкова много и различни пластове, че е просто квинтесенцията на космическата фантастика.
      Съответно няма начин книгите по играта да не ми харесват. Е, ще се опитам да съм максимално обективен, но нищо не обещавам :)

      Историята: Действието се развива в промеждутъка след края на Starcraft и преди началото на Brood War. На негостоприемната планета Бекар Ро, колонистите, избягали преди столетие от контрола на Конфедерацията, се натъкват на загадъчен извънземен артефакт. Хората нямат и представа какво може да е това, но Протосите и Зергите в сектора разпознават в конструкцията дело на Ксел' Нага – расата на Пътешествениците, създала и двата народа преди хилядолетия. А когато и алчният Доминион на тераните се намесва в играта, започва свирепа битка за наследството на Ксел' Нага, в която между чука и наковалнята се оказват колонистите от Бекар Ро.
      Сега, не бих казал, че това е ултимативният сюжет, честно казано е по-слабоват от този на първата книга, но пък няма предимството да се развива по времето на историята на играта и да следва сюжета й. Историята е абсолютно отделна и не е по никакъв начин свързана с тази на играта или експанжъна й. Което малко ме и подразни. Не че имам нещо против страничните истории в интересен свят, но сюжетът на Starcraft така или иначе е незавършен и има нужда от много доизясняване, че да се пускат и нови истории. Липсата на познати герои от играта също леко дразни. Появяват се само епизодично Менгск и Кериган, а през останалото време фронта държи най-дразнещият герой от играта – Едмънд Дюк. Въпреки това книгата е приятна. Габриел Места е псевдоним, оказва се, на небезизвестния Кевин Андерсън ("Дюна: Родът инсърт-рандъм" и "Скритата империя") и жена му, а качеството е очевидно. Да, историята не е нещо кой знае какво, но стилът е много добър, като за такава книга. Макар и по-слаб от този в първата книга, и той, като нея, е на светлинни години напред от Warcraft и Diablo поредиците. Пък и има Протоси, как да не я заобичаш такава книга? :)

      Плюсове:
      + Вселената на Starcraft отново е показана през очите на обикновения човек, в лицето на Октавия Брен – колонистка от Бекар Ро. За фен на играта, погледът от първо лице на това, което иначе виждаме само отгоре в изометрична перспектива, е нещо наистина страхотно.
      + Преводът за пореден път е на ниво. Като се изключи лекия гаф с превеждането на "Terran" като "Земен", водещо до забавни изречения от рода на "Ще се свържа със Земното правителство", не можах никъде да се хвана за нищо. Пък и точно аз едва ли бих и могъл, де, при дадените обстоятелства ;)
      + Това, което най-много ми хареса от първата книга, го има и тук – първият контакт на човек със Зергите. Също както Майк Либърти в изоставената база на Мар Сара, и тук първата среща на Октавия с инсектоидите е изключително зловеща и ефектна.
      + Доразвива се вселената на играта, например се показват породи Зерги, които отсъстват там, а освен това голяма част от древната история, която иначе е достъпна само от книжката към играта (или от 11-ти брой на Shadowdance ;)), е разказана накратко.
      + Много се кефя, когато цялото действие в една книга е в рамките на ден или два. Не знам дали това е плюс или минус, но на мен ми харесва.
      + Протосите :)

      Минуси:
      – Историята малко накуцва. Всъщност, по-голямата част от книгата представлява една битка, която малко поомръзва по някое време. А краят подчертано ме разочарова.v       – Мотивацията на трите раси да завладеят артефакта на Ксел' Нага малко ме издразни. И тримата главнокомандващи – Сара Кериган от Зергите, император Менгск от Доминиона и екзекутор Коронис от Протосите – бяха едни такива недоизведени... Първите двама – абсолютни маниаци и психопати, което, въпреки че си пасва донякъде с образите им от играта, е малко пресилено, а третият – абсолютен льохман, който до края така и нищо кой знае какво не направи, освен най-ефектната сцена в книгата, ако човек е фен на Протосите. Което, за съжаление, ме отвежда до...
      – Протосите :/ Ми не ми харесаха, не си пасваха с образа от играта. Горди до арогантност, каквито трябва и да бъдат, тук тази арогантност беше обърната по-скоро в глупост и бяха представени не като благородни рицари, каквито всъщност са, а като фанатизирани коне с капаци. Не ме грабна...

      Заключение: На мен книгата много ми хареса. Също както и предишната, не е претенциозна, а просто се опитва да бъде увлекателна и приятна за четене. И успява много успешно да се справи с това си начинание. Чете се за точно една вечер и е неангажираща. Ако не беше леко глуповатият финал, който някак не се връзваше с всичко останало, а и с концепцията на Starcraft вселената, щях да й пиша 9-ка.

      Оценка: 7.5/10 Роланд

***

      Заглавие: Проклятието на елфите

      Автори: Андре Нортън и Мерседес Лаки

      Издател: Елф

      Ревю: Драгън

      Определено книгата е сериозен кандидат за титлата “Фентъзи на 2003 година”. Изключително силната история, необичайният свят, в който се развива действието, невероятните перонажи и смазващата атмосфера създават едно невероятно четиво.

      Историята: Преди години елфите са дошли на този свят чрез магически портали. Установяйки се, те поробват хората, които се превръщат в един вид разумни животни. Бягайки от своя свят, тук се озовават и драконите – криейки се от другите раси, те създават свое общество и използвайки своите магически способности, започват да създават дрязги между елфите.
      Пророчеството казва, че ще се роди дете – полу-човек, полу-елф, което ще владее огромни сили и ще прекрои света. То ще бъде отгледано от дракони и ще се нарича “Проклятието на елфите”. И така, малката Шана се ражда и поема към изпитанията, които я чакат...

      Плюсове:
      + Елфите са лоши.
      + Страхотна история.
      + Елфите са гадни.
      + Пълнокръвно драконово общество.
      + Всички главни герои са добре изградени.
      + Страхотна атмосфера.
      + Перфектен превод на Елена Павлова.
      + Казах ли вече, че елфите са много лоши?

      Минуси:
      – Не забелязах особени недостаъци, така че тази част на ревюто е дотук :).

      Заключение: Определено книга, която си заслужава, дано Елф по-скоро издадат останалите.

      Оценка: 9.5/10 Драгън 9,5/10 Ян
 

***

      Заглавие: Огненият херцог

      Автор: Джоел Розенберг

      Издател: Калпазанов

      Ревю: Драгън

      Книгата представлява нещо средно между Зелазни (Хрониките) и Кай (Фионавар). Добавена е и сериозна доза северни митове. Резултатът е интересна компилация, запленяваща читателя. Книгата е първа част от поредицата ”Пазители на скритите проходи”.

      Историята: Двама младежи и тяхна приятелка се прибират вкъщи за лятната ваканция, но скоро върколаци атакуват къщата им и отвличат майката и гаджето на главния герой. За да ги спасят, добрите са принудени да направят опасно пътешествие до един странен и вълнуващ паралелен свят, взаимстван от прекрасната нордическа митология...

      Плюсове:
      + Добра история.
      + Леко и увлекателно четиво.
      + Въпреки че е първа част, книгата е завъшена.
      + Добро чувство за хумор (Ах, Локи...).
      + Липса на “The Choesen One” персонаж.

      Минуси:
      – Клишираност на персонажите.
      - При редакцията са оставени няколко твъъърде дълги изречения, в които смисъла, поне на български, се губи(Бел. Ян )

      Заключение: Много приятно фентъзи, чете се на един дъх.

      Оценка: 8/10 Драгън 9/10 Ян