Harry Potter and the Order of the Phoenix
Aлексис

     Най-накрая излезе дългоочакваната пета книга от поредицата за момчето-магьосник, което вече не е момче, а объркан от хормоните си тийнейджър, опитващ се да се справи с първата любов. Книгата се простира в около 760 страници, но за страстен почитател дори това е малко. За по-умерените любители, обаче, книгата може да се окаже леко разводнена и бавна. След поредното лято при "любящото" семейство Дърсли, Хари се връща в магьосническия свят, за да се изправи за пореден път срещу поддръжниците на лорд Волдеморт, уроците и предстоящите в края на годината изпити за СОВА.
      Авторката продължава да пише в леко наивния си, подходящ за деца стил, което е и основната причина аз да класифицирем поредицата за Хари Потър като детска литература, а не като фентъзи, въпреки присъствието на магия и станни животни. Обещанието за по-мрачна атмосфера не изглежда да е изпълнено, при положение че оптимизмът продължава да блика от всяка страница на книгата. Не мога да не отбележа и тънкия намек, че (вероятно по финансови причини) на Хари може да му се наложи да учи още три години, след като завърши Хогуортс (въпреки че беше споменато, че в магическия свят няма по-висше образование), което може да означава, че книгите ще станат десет.
      Аз лично не смятам тази книга за по-добра от предходната, която ми е любима, но не съм и разочарована.

     Плюсове:
      + Първата глава – много силно начало, което хвърля читателя в размисъл.
      + Любовните перипетии на Хари са доста добре описани и често предизвикват по някоя саркастична или подигравателна усмивка на отчаяните му опити.
      + Нови герои, които обещават да бъдат интересни.
      + Разбираме причината за дълбоката омраза на Снейп към Хари.
      + Новата преподавателка по Защита срещу черни изкуства, която не оставя читателя безразличен.

      Минуси:
      – Толкова обсъжданата смърт, която очаквахме в пета книга, се оказа учудващо зле прикрита интрига и всеки мислещ читател лесно може да се сети кой ще е трупът, още след прочитането на първите десет глави.
      – Хагрид и любовта му към враждебно настроени същества достига нови върхове и това започва да досажда.
      – Няколко досадно недомислени избора на главния герой, които са присъщи за идиот, а не за предполагаемо умен герой.