Брой 13 Музика

Поради внезапното заразяване на голяма част от екипа с опасния вирус "Сесий Испитакиус" рубриката Музика в настоящия брой ще е малко по-различна. Подбрал съм ви два албума, които ми направиха особено впечатление...става дума за новите проекти на Азис и Анелия. Двойното DVD на Азис ще излез...упс, простете обърках списанието...та да си дойдем на думата:

Изпълнител: Helloween
Албум: Rabbit Don't Come Easy
Издава: Nuclear Blast / Wizard
Ревю: Helloween вече се постараха да влязат в историята на хеви метъла като групата с най-идиотско заглавие на албум - иде реч за небезизвестния Pink Bubbles Go Ape. 12 години по-късно Michael Weikath доказа, че когато иде реч за простотии няма кой да го надмине. Първо изгони Roland Grapow и Uli Kusch, а после реши да ни пробута този...албум. В интерес на истината може би подходих с твърде големи очаквания, но имайки предвид качествата на The Dark Ride мисля беше напълно нормално. За съжаление обаче очакванията са едно - реалността друго. Оказа се, че всички приказки за връщане към "купонджийското" звучене на Pink Bubbles са истина, само дето спокойно можете да смените "купонджийско" със скучно. Нито едно запомнящо се парче, нито една запомняща се идея. Мамка му! Колкото и да е тъжно групата се е опитала да копира себе си(демек златните години) и се е провалила с гръм и трясък. 12-тото парче много точно обобщава посланието на Helloween към феновете - Nothing To Say...
Задължителни парчета: Няма...но The Tune, Do You Feel Good и Listen To The Flies стават...
Оценка: 6,5/10 Ян

***

Изпълнител: Grave Digger
Албум: Rheingold
Издава: Nuclear Blast / Wizard
Ревю: След раздялата си с дългогодишния китарист на групата Uwe Lulis, бъдещето на Grave Digger изглеждаше малко несигурно. После Chris Bolthendahl някак си успя да убеди Manni Schmidt(ex-Rage) да се върне към хеви метъла след близо 10 годишно отсъствие. Резултата не закъсня - излезлият през 2001 The Grave Digger предложи на феновете мрачна музика инспирирана от творчеството на Едгар Алан По (любимия писател на Chris) с невероятни китарни партии. Последва лайв албумът Tunes of Wacken, където групата демонстрира част от потенциала на новото попълнение. Година по-късно Rheingold е факт и вече месец не излиза от плейъра ми. Албумът е вдъхновен от творчеството на Вагнер и легендата за Пръстена на нибелунгите и, с риск да ме обвините в пристрастност, е може би най-доброто творение на гробокопачите за последните 10-на години. Здрави китари, страхотни хорове, точната доза оркестрации и дрезгавото гласище на Chris Bolthendahl - какво повече му трябва на човек(е някоя и друга биричка и една две валкирии биха свършили работа:)). Мога само да завиждам на хората, които ще имат шанса да видят групата наживо по време на тазгодишните летни фестивали.
Задължителни парчета: Всички, но специално внимание заслужават Valhalla, Sword, Dragon, Murderer, Twilight of The Gods
Оценка: 10/10 Ян , 10/10 Dragon