It is purpose that created us, Mr. Anderson.
Purpose that connects us.
Purpose that pulls us.
That guides us.
That drives us.
It is purpose that defines.
Purpose that binds us.
We are here because of you, Mr. Anderson. We're here to take from you that which you've tried to take from us.
Purpose.
Историята: Избраният вече е открит, но неговата мисия все още е неясна дори за самия него. Докато Нео търси пътя, по който да поеме, машините са започнали да копаят към Зион – последния човешки град – и ако не бъдат спряни, след броени дни свободната човешка цивилизация ще бъде унищожена.
Без спойлери може да бъде казано само толкова. Историята всъщност е прерязана като с нож през средата, защото филмът свършва толкова отворено, че накрая дори се появява надпис "to be concluded". Слава богу, че няма да се наложи да чакаме дълго, за да видим края – "Матрицата: Революции" излиза края на Ноември.
С качеството на историята, обаче, не съм съгласен. Не ми харесва, съжалявам. Първата Матрица имаше интересен и пристрастяващ сюжет, създаде нова вселена, различна от всичко, виждано дотогава. Е, тази не само не го прави, не само, че не се сеща поне да изплагиатства от първата, ами от, подозирам, безсилие, са прибягнали до най-изтъркания, жалък и дразнещ зрителите похват – тотално да преосмислят цялата концепция. "Вие си мислехте, че това е хавата, понеже така ви бяхме казали, НО ВСЪЩНОСТ ВСИЧКО Е БИЛО ЛЪЖА!" Не, никой да не се и опитва да ме убеждава, че Уашовски са имали предвид подобен обрат в сюжета. Не, имали са предвид просто две продължения, но не и материала, с който да ги запълнят. В този ред на мисли поне можем да очакваме, че в трета част няма да се случи нищо непредвидено – тя просто ще направи героичен опит да оправи бакиите на втората.
Екшън сцените, обаче, ми дойдоха в много. Първата Матрица също беше екшън-ориентирана, но нищо подобно на това тук. Сега имаме огромни, нескончаемо дълги и съответно силно доскучаващи битки, в които няма никаква тръпка, защото Нео е безсмъртен и тези, срещу които се бие – също. Между тези битки има безумно дълги псевдо-философски, симулативно-многозначителни разговори, които си личи, че имат единствено целта да запълнят мястото между един екшън и следващия. От нестандартна фантастика с екшън-елементи, Матрицата се е изродила в комерсиален биткаджийски бълвоч.
Оценка: 7/10
Атмосферата: Тук също съм критикарски настроен. Първият филм разчиташе на уникалния микс от реално и нереално, от делничност и фантастичност. Крепеше се на конфликта между "реалния" свят на Матрицата и интервенцията на Изкуствения Интелект под формата на Агенти, прекрояване на реалността и т.н. Вторият филм е САМО фантастичен и обикновеният свят изобщо не ни е показан. Всички са супермени, всеки е Някой™, всеки Знае Нещо™... БОЗА! Обикновена фантастика. Не безинтересна, не слаба, но по никакъв начин не е способна да се сравни с първа част. Но да караме подред:
Първо имаме малко Риъл Уърлд в лицето на Зион и околностите. Ако с постапокалиптичната Земя и затъмнените й небеса се запознахме в първа част, Зион е нещо ново. И доста ефектно, трябва да отбележа. Представляващ колосална шахта, в чиито стени живеят хората, градът е смесица от свъхмодерни машини, на места почти напомнящи на Корускант от Star Wars (мяркат се и Мекове, подобни на роботите от "Пришълците") и примитивизъм. И в е те точно тоя примитивизъм всичко издиша и каквото хубаво впечатление сме си създали, го губим. Представете си огромна пещера. Представете си митинг от хора, пардон, от негри, всички облечени като в "Машината на времето". Представете си как единственото фантастично в цялата ситуация са крайно естетически издържаните плъгове по телата и главите на тези хора, така де, негри. Сега си представете Лорънс Фишбърн, който със смешен фалцет изкряква имитация на разпалваща реч. И за капак се опитайте да си представите как след тази псевдо-героична реч всички започват да танцуват като в дискотека на фона на някакви тъпани. Съвсем сериозно – със се чупките в кръста, опирането на тела, водата от тавана и каквото още знаем от рекламите на американска водка. Отврат!
Следва ОЩЕ Риъл Уърлд и човек започва нервно да се върти на стола с лекото усещане, че всъщност не му е КРАЙНО интересно да седи и да го гледа това. Слава богу, минават 40 минути (гледах си часовника) и отново се връщаме в Матрицата. Тук всичко си е постарому. Или не съвсем? Прилича на първия филм, наистина, но вече не е "реалността", в която е прикрита диаболична тайна, а диаболична тайна, в която тук-таме има симулации на действителност. Както казах и преди – буквално всеки, който се появява във филма, знае някаква тайна, не е човек или е предназначен да изпълни нещо невероятно важно. Не, всъщност последното го няма – в "Матрицата: Презареждане" има само негри, програми и влюбените гълъбчета Нео и Тринити. А, да, и негри...
Друго, което не ми хареса – Агентите, които винаги са били най-интересните и въздействащи елементи на филма, сега са изтикани в бекграунда и не правят нищо, освен да са много заплащителни и да ядат бой от Наш'те™. За компенсация, обаче, си имаме ex-agent Смит. О, да. О, ДА! Чичо ви Елронд е все така зъл, говори все така маниашки и е все така най-хубавото нещо в Матрицата. Само че тоя път е по много, защото е вирус. Вече не е част от системата и му е останало единствено последната неизпълнена задача – да унищожи Нео. Разговорът между двамата е най-култовия момент във филма, заедно с този между Избрания и Архитекта към края.
Донякъде лоша услуга на филма правят и ефектите. За тях ще пиша по-надолу, тук само искам да вметна, че въпреки че са почти съвършени, на места е прекалявано с тях и цялостното усещане, както писах вече, не е за реален свят, в който се крие нещо нереално, а за обикновена фантастика ала Хари Потър (сравнявам като степен на реалистичност, иначе двете нямат нищо общо), в която просто нищо не можеш да приемеш за истина, защото е прекалено нереално.
И като цяло тук се колебая – от една страна всеки един от елементите на атмосферата е сдухан в една или друга степен, но от друга цялостният ефект е доста приятен и интересен за гледане. Като цяло, обаче, мисля, че можеше и по-добре.
Оценка: 7/10
Героите: По този параграф отново има добри и лоши страни, но за щастие добрите са повече.
Нео – Киану Рийвс го докарва още по-дървено от първата част, доколкото това изобщо е възможно. Но докато в първия филм поне още откриваше нов и непознат свят, тук просто вирее в него с физиономията на глътнал бастун. За "игра" трудно може да се говори, имайки предвид, че в по-голямата си част е дигитален...
Тринити – Не се различава много от показаното в оригиналната "Матрица", освен дето върши по-малко работа и гледа по-жално отпреди, което е обяснено, четох някъде, с това, че като била влюбена, била по-ранима... Нищо, аз си я уважавам – когато не е толкова кретенски зализана, изглежда добре :)
Морфей – Мда, как да го кажа по-меко... Да речем, че да-вери-мийнингфул-шепот му пасва идеално на концепцията, но пламенните патриотични речи не ги докарва. Гласът му не струва за това, прекалено висок и изтормозен е. Иначе тук се държи дори по-фанатично, отколкото в първа част, но пък яде по-малко бой, което е лошо.
Смит – Това е най-култовия персонаж във филма, по мое мнение. Вече разкачен от системата, единствената цел, която определя съществуването му, е унищожението на Нео. Намерил начин да се копира в други хора, той вече представлява цяла армия от малки, палави Смитчета и е извор на най-яките реплики в целия филм. Respect :)
Ниоба – Е не можа да ме грабне, честно казано, предполагам, че в играта "Enter the Matrix" е по-развита като персонаж, но тук ми беше доволно никаква. И в истинския свят беше по-хубава, отколкото в Матрицата, което си е постижение ;)
Оракула – Поредното "може и да сме ви казали за какво иде реч в първия филм, ама брутално сме ви излъгали". Не, благодаря...
Меровингий и Персефона – Две виреещи свободно в Матрицата програми. Меровингий е типичния чаровен злодей, когото просто не можеш да не харесаш поне малко. Превзет и дразнещо самоуверен, нищо не може да го ядоса истински и всичко е забавление. Симпатяга :) Персефона пък е Моника Белучи, което за повечето хора явно е достатъчна мярка за качество, но аз предпочитам хора, които и в лице да стават за гледане. Тя пък е стандартната досадена от мъжа си невярна съпруга. Ако и английски беше понаучила...
Ключаря – весело деденце от азиатски произход – също програма. Има важна роля за развитието на сюжета, но като цяло беше малък, палав досадник. Забавен, но и леко дразнещ с тоталната си неспособност да прави друго, освен да мрънка, свит в ъгъла или да вади ключове за де що има ключалки.
Архитекта – Красота! Олицетворението на Изкуствения Интелект в Матрицата, той е типичния зъл гений, непоклатим като скала, не просто самоуверен, а спокойно "знаещ" точно колко невероятно, всепомитащо велик е. Използва дълги изречения с латински термини. Извор на втория по качество (след този със Смит) диалог във филма.
Близнаците – подчинени на Меровингий програми, които представляват двама еднакви катили с дълги коси и сребриста кожа, които имат способността да стават нематериални. Разкош, може би най-ефектните сцени във филма са с тяхно участие, освен това имат брутален британски акцент и говорят за себе си в множествено число (" Започваме да се ядосваме, нали?", "Да, започваме...").
Като цяло ме дразни, както многократно казах вече, липсата на нормални герои във филма. То не че в първия бяха тълпи, но поне за фон имаше разни гардове в сгради, полицаи, такива работи. Тук няма. Друг момент, който ме вбеси, беше наглото изтикване на Агентите в бекграунда, за което също говорих вече. Просто има толкова много и по-опасни неща от тях, че човек не може истински да се трогне. Че и Смит ги биеше :/ Е, имаме една култова сцена на покрива на един камион, когато Морфей яде малко бой от един Агент, но като цяло са абсолютно пренебрегнати, което е... тъжно.
Оценка: 9/10
Философията: E, нека не се увличаме, а? ;) Не можах да се въздаржа да не пусна и такава графа, просто за да споделя недоумението си от факта, че някои хора се опитват да изкарат "Матрицата: Презареждане" философски филм. Философски филм е "Сталкер", ве! Матрицата си е екшън и винаги е бил такъв. В първата част псевдо-философията имаше за цел просто да придаде на кютека малко по-екстравагантен вид. Тук е същото и то по-скоро по навик, защото напъните на Уашовски да кажат нещо смислено са заменени от безсмислени, но пък много добре звучащи "мъдрости". Имаме си многозначителни реплики, страхотно важни диалози и изобщо всичко, което се иска за целта, само смисълът се губи. Няма го, милият. И в това няма нищо лошо, де, филмът е правен за американци, реалната философия хардли би им понесла. Но някои хора не желаят да се откажат от концепцията си, че Матрицата е аватарът на дълбоката философска мисъл :)
Оценка: 4/10 (не е 0, само заради това, че гореспоменатите безсмислени реплики наистина звучат страхотно (само вижте цитата в началото!)и, ако за тях беше графата, щяха да оберат десятката)
Ефектите: Е да, откъде да започна? :) Ами... добри са, да, стават... Като се замисля, не съм виждал по-добри компютърни ефекти във филм през живота си, но това трябваше да се очаква от Матрицата. На моменти, обаче, е прекалявано с тях, което, в тоя модерен век, не бива да се допуска. Имаше една-две сцени, в които ме напуши смях. Например, когато в битката с хилядата Смитовци, Нео хвана един метален прът и започна да хвърчи с него във въздуха, като с перка. Представих си "Street Fighter" и ме досмеша безумно. Имаше и други подобни изцепки. Като цяло, обаче, не мога да кажа нищо срещу тях. Честно казано, липсваше ми "раздвояването" на крайници, подобно на това от първия филм, когато Агентът на покрива избягваше куршумите на Нео. Този ефект е използван само на едно място за кратко, а на мен ми беше любим. Но като цяло екипът по спецефектите е свършил адски добра работа. На места и в повече.
Оценка: 9/10
Хореографията: С една дума – зашеметяваща. Е, няма го скокът на Тринити от първа част, който да ни отвори очите за цяла епоха в спец-ефектните каскади, но има невероятни и не по-малко запомнящи се моменти. Боят с многото Смитофци, макар и леко разтеглен, е изпълнен впечатляващ екшън и някои от най-страхотните изпълнения, които съм виждал въобще. За другата дълга битка, обаче – тази с пазачите на Ключаря – не мога да кажа същото – отвратително напомняща ми за "Mortal Combat" филмите, където абсолютно безсмъртен добър се бие с абсолютно безсмъртни лоши, тази сцена е перверзно дълга и дразнеща и създава впечатление, че е сложена само да запълни времето и всъщност може и без нея. Малко като порно-сцените в "Калигула" ;)
Като цяло единственото, което не ми хареса в екшън-сцените във филма, беше тоталната липса на кръв. Да, знам, че това не е реално, знам, че литрите кръв не са мерило за качество, но вампирското в мен изквича на умряло при тая стерилност, която се лееше от екрана. Сега, разбирам, че Смит е програма и не кърви, разбирам, че Нео е пич и не е редно да го прави, но... ами импотентно става, прилича на гореспоменатия "Mortal Combat" или на някое детско филмче. Всъщност в целия филм май само Тринити изобщо пуска кръв...
Оценка: 9/10
Музиката: Не съм по тая част, не слушам такива работи. Надявам се някой от другите да е писал нещо. Само ще вметна, че песничката, която звучеше за фон на битката между Смит и Нео, беше много добра. Не ми е пречела, значи не е лоша.
Оценка: 7/10
В заключение: Хубав филм с ИЗКЛЮЧИТЕЛНО големи гафове. В началото казах, че той разчита на славата на първия. Много съм щастлив, че въпреки това режисьорите са се опитали да доразвият света, а не, подобно на Лукас, да почиват на стари лаври. Като цяло ми остави много приятно впечатление, изгледах го с огромно удоволствие, но не мисля, че ще го гледам отново и отново, както беше с първия. Както писа и бате ви Снейк в Gamers' Workshop, всички очакваха от "Матрицата: Презареждане" да се окаже също толкова мащабна революция в киното, колкото беше първата част, пък то излезе просто поредният филм. Добър, наистина, но не и нещо невиждано.
Обща оценка: 8/10
Roland
Обратно