ПРОЛОГ
ПРОБЛЯСЪЦИ НА ШАРКАТА
Въздухът направо вонеше на смърт. Вдясно един младеж, който навярно си беше мечтал да стане аша’ман, умираше. “Всички са мъртви, всички...” – изстена Луз Терин някъде от подсъзнанието му. Ранд въздъхна и отри потното си чело с ръкава си.
– Лорд Дракон, те отново атакуват – изрече през стиснати зъби Логаин и посочи сеанчанските орди.
– Нима? Ами да им покажем какво можем! – Ранд се обърна към бойците си – Момчета! От днес вие ставате мъже! Съдбата на света е във ваши ръце! Вие сте по-силни, по-могъщи, по-умни!!! Нека Силата бъде с вас!!! КАКВИ СТЕ??? – изрева той.
– МЪЖЕ!
– КОГА?
– СЕГА!
– НАПРЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕД!!!!!!!!!!!!
Ранд спря и помисли малко. Всеки си имаше боен вик. Ето – Логаин крещеше “Мрете, вий, Айез Седай!” и млатеше даманите и сул’дамките, Джаар крещеше: “Къде си, ма, мамоооооооо!!!” и убиваше безчетните орди от гролми и тормове. Ранд извика с цяло гърло:
– МИН, ЕЛЕЙН, АВИЕНДА!!! – и влезе в боя.
Елейн потропваше с краче, обуто във фина, везана със сърма пантофка. Авиенда гледаше така, сякаш сериозно обмисляше възможността да хване отново копието, а Мин седеше на леглото, подсмърчаше и оправяше гънките на впитите си панталони.
– Честно, Мин, не разбирам как може да си такава предателка! – изрече Елейн с толкова жлъч, че и змия да беше ухапала, щеше да я отрови.
– Ама не съм виновна, че той извика първо моето име, разберете най-после!!! – почти проплака Мин.
– А аз те имах за почти-сестра! Елейн носи децата му, а ти – предателка такава – я избута след себе си!!! О, Мин, вие влагоземските жени сте толкова мекушави и тъпи! Дори не разбираш какъв тох имаш към мен!!!
– Какво искаш да кажеш?! И аз съм влагоземка! – изписка Елейн.
В този момент се появи вертикална черта във въздуха, завъртя се около оста си, разшири се и влезе Ранд. Изглеждаше ужасно: дрехите му бяха разкъсани, раната на хълбока кървеше, другата рана се беше разтворила, косата му беше сплъстена, а очите му светеха с див блясък.
– Победихме... – изстена с много болка той и се свлече на колене.
Трите усетиха болката му – пулсираща и остра – и Авиенда каза със задоволство:
– Ако някой има тох, то това е той! Ранд, защо слагаш Мин пред нас двете?
– А?!?
– Чухме те! “Мин, Елейн, Авиенда” да ти говори нещо?!? Това ли ти е бойният вик?
Елейн се тръшна на леглото и зарида:
– Децата ти нося, Ранд ал’Тор!!! Знаеш ли откога не съм хапвала нормална храна, понеже не била здравословна? Знаеш ли откога не съм спала като хората да те мисля, докато ти... Такова...С тази... – посочи Мин и се задави в сълзи.
– Ма’а му! Какво става тука?!? Едва не ме затриха, връщам се полуумрял, а вие...
– Чакайте малко – каза Мин, като се постара да звучи трезво – Елейн чака две деца, Авиенда ще има четири наведнъж, следователно аз трябва да родя в най-добрия случай шест, а в най-лошия – осем бебета едновременно. Затова Ранд е извикал така.
Трите се обърнаха едновременно към него.
– Това ли е причината, Ранд ал’Тор? – попита със суров глас Авиенда – щото ако е това, то аз лесно мога да отърва тази сорда Мин от неприятния й жребий!
– Как ме нарече?!?
– Ама какво ви става и на трите?!? – простена от болка Ранд.
– Може да е направил това, защото името на Мин е най-късо. – предположи през сълзи Елейн – И какво точно искаше да кажеш с това за влагоземките? – обърна се тя към Авиенда.
– Между другото, аз се казвам Елминдреда! – сопна се Мин – Значи ли това, че аз трябва да съм последна, Ранд?
– За какво всъщност се караме, момичета? Дърлим се като Шайдо, които крадат кози! Всъщност Ранд ал’Тор е този, който има тох! – това, разбира се, беше Авиенда.
“Убий ги! Убий ги и трите! И тритеееееее...” – Луз Терин се опита с все сила да се измъкне от затвора си. Ранд се изправи с последни усилия. Огледа ги. Беше толкова хубав, че сърцата на любимите му подскочиха едновременно. Запреде Портал и излезе.
– Мъже! – изсумтяха те в един глас, което ги смути и започнаха да си оглаждат гънките на дрехите, без да се поглеждат.
– Казвам ти, Ранд! Дори Кар-а-карн не може да избяга от джи-е-тох, а твоят тох е много голям. Аз никога не съм си позволил да слагам едната си съпруга пред другата! Не е здравословно! Сега трябва да помислиш как да го изплатиш!
– Кое да изплатя, Руарк??? Кое, в името на Светлината?
– Жените, Ранд ал’Тор, са странни създания. Трябва да решиш, иначе ще се посрамиш!
– Ох, да бяха тук Мат или Перин! Те винаги знаят как да се оправят с момичетата... Значи, казваш, да набера няколко брезови пръчки, да си събуя гащите и да ги оставя да мародерстват?!? А?! Ама мен едва не ме убиха, преди малко спасих Андор от сеанчаните, загубих много добри мъже в битката и сега трябва затова да ме напердашат по задника?!?
– Това е най-лекият начин, Кар-а-карн. Ако го направиш можеш да смяташ, че си се измъкнал! Когато бях дете брат ми беше изпаднал в подобно положение – открадна за едната си жена коза, а за другата отмъкна корен от д’мат... Като сега го виждам.
– И какво стана?
– А, нищо, вечерта го вързаха гол на покрива, заляха го с вода и го биха цяла нощ с бодливи пръчки от сегаде – Руарк избухна в смях.
– И после? – Ранд потрепери от тази демонстрация на аийлски хумор, още повече, че се сети за ледените нощи в Пустошта.
– А, нищо, умря... – Руарк опита да спре да се смее, но неуспешно, от ъгълчето на лявото му око чак протече сълза, той я изтри с ръкава си и удари Ранд по гърба – Схващаш ли? Ум-ря!!! Ахахахахахахаха!!!!!!!!!!!!
– Обичам те, Луз Терин! – чу Ранд тих шепот. Обърна се и съзря най-красивата жена след Ланфеар, която беше виждал – Външността ми ли ти пречи да ме разпознаеш? О, виждам, че са те обвързали за стражник! Да! Но ти ще бъдеш мой!!!
Ранд изкрещя при мисълта за още една жена, умът му се зарея, така искаше, о, Светлина, как само искаше да е по-далеч оттук, далече, далече, отвъд светове и пространства... Далече... Не разбра кога е заплел Портал, чу само налудничавия кикот на Луз Терин и премина от другата страна.
Примигна. Намираше се в... стая? Да. Стая беше. Цялата със стени от стъкло. Навън се виждаше статуя на жена с корона от лъчи и с факел в ръка. “Ша’ангреал?” Срещу него седеше оцъклен най-странният мъж, който някога беше виждал. Беше нисичък човечец, носеше странни сиви дрехи, от врата му висеше парче плат, което беше твърде тясно за лигавник. На очите си носеше стъкла, подобни на тези, които беше виждал при морския народ. Човекът свали стъклата, обърса ги в... лигавника, да кажем, и отново си ги сложи. Пред него имаше странно устройство във вид на изправен правоъгълник, полегнал на дългата си страна, беше тънко а пред него имаше дъска с някакви непознати руни. Най-странното беше, че на правоъгълника бяха нарисувани риби, които се движеха. “Как ли са ги събрали вътре?” – озадачи се Ранд. Приближи се към едната стъклена стена и рязко отскочи навътре – беше толкова нависоко, че се уплаши да не падне.
– Господин Гейтс, добре ли сте? – чу се уплашен женски глас.
– Ъ... Да, Клара... Тоест... Де да знам... – мъжът срещу него ломотеше на език, който Ранд с учудване установи, че разбира – Ето, вдигам си много бавно ръцете нагоре, нямам оръжие... Само спокойно! Моля ви! – продължи да говори той.
– Да повикам ли охрана? – се чу отнякъде Клара.
Ранд установи, че гласът й излиза от една кутийка на масата. Запреде тънък сплит да я изследва, но не откри нищо интересно дори в движещата се картина.
– За какво ти плащам, ма? Докато я повикаш, току-виж съм сбъднал съкровеното желание на Макинтош и съм гушнал букета!!! – истерично извика Гейтс.
Федерален агент Джо Мур от специалните служби имаше адски тежък ден. Отпи от евтиното кафе в пластмасова чашка, подсмръкна, изтормозен от сенната си хрема, и се изплю на тротоара. Днес беше получил най-сетне призовката за развода и радостта от раздялата с жена му се смесваше с опасението, че ще трябва да й плаща издръжка, за която би могъл да го финансира само Бил Гейтс. Мръсница! Отдавна подозираше, че децата не са от него, ама в края на краищата онази се разкри. Сцената оживя в ума му:
– Агент Мур, поздравявам те за залавянето на серийния убиец Алонсо Родригес! – тържествено каза шефът му – Това, че го простреля, е напълно оправдано. Всички видяхме как този плъх насочи пистолет към теб! Не се притеснявай! – и го потупа по рамото.
Джо купи по пътя китайска вечеря и се прибра вкъщи. Видя жена си да лежи и да ридае на дивана, докато тризначките Дарла, Марла и Карла мъкнеха куфари с дрехите си и нещата на майка си.
– Какво се е случило? – попита той
– Защо простреля татко???????? – разплака се Дарла (или май беше Марла, така и не можа да ги оправи).
– Какво съм направил?! – оцъкли се Джо.
– Мръсник, кретен, убиец, ти жалък, гаден... – започна жена му – Как можа да убиеш Лони и да оставиш децата без баща?!?
– Лони?
– Алонсо! – и продължи да ридае.
– Мамо, успокой се! Събрахме багажа... – каза едната тризначка и после и четирите се изнесоха..."
Джо Мур се върна в настоящето и разтри слепоочията си. Мда. Денят беше от онези дни, когато човек трябва да остане в леглото и да се обади на шефа си, че е много, ама много болен. И за какъв дявол се беше прехвърлил в специалния отдел за паранормални изследвания?!? Така и не можеше да се сети.
– Я пак ми припомни ситуацията! – обърна се той към полицая, който се нервираше, че ФБР пак се бърка, където не му е работа, само дето не знаеше, че това все пак не е ФБР.
– Един кретен, вероятно въоръжен и опасен, държи господин БИЛ ГЕЙТС за заложник!! Още не знаем исканията му!
– Я пак да видя записа... – уморено каза Джо и тръгна след ченгето с патешката походка – Рон, – тихо прошепна на сътрудника си, като минаваше покрай него – погрижи се! – и посочи с поглед водача си. Рон кимна и извади малка спринцовка от задния си джоб. Джо изпита угризение за момент, но после си помисли как онзи кретен би раздухал историята и продължи нататък. Влезе в колата и се загледа в записа. Отново потърка слепоочията си, но без полза – видяното си оставаше все така абсурдно: млад висок мъж, вероятно шотландец или ирландец, облечен адски шантаво, ранен и мръсен, излиза от дупка във въздуха и взима Бил Гейтс за заложник. Погледна другия монитор, на който се виждаше ставащото в момента: младият мъж държеше автомат “Калашников” и го разтърсваше. А! Загря явно, щото току-що простреля единия прозорец... Я виж ти реакцията му! Онзи изпищя, каза нещо неразбираемо и изтърва Калашника! Да видим какво прави Гейтс в момента... Мдаааа, колабирал е зад бюрото, а Клара (май така се казваше) се е надвесила над него и му вее с папка... Джо отново се загледа в записа: след като излиза от дупката във въздуха мъжът се приближава към монитора на бюрото, вдига го и го разтърсва, после хваща интеркома и почва да го човърка. В този момент влизат двама от охраната, насочват Калашниците към него, обаче тоя вдига ръце и онези замръзват на място като парализирани. Могат да си движат само главите, както изглежда. Онзи не си сваля ръцете и двамата мъже се вдигат във въздуха и застиват на около 5 фута от пода. Джо пак погледна какво става в момента и видя, че ония продължават да си висят във въздуха... Върна се на записа. Мда: Клара влиза и обектът я зяпва невярващо, явно изненадан (меко казано) от облеклото й. Тук Джо го оправдаваше, защото Клара си беше сложила поличка, която свободно откриваше сливиците й чак до ушите и блузка с деколте, което не пречеше да й се видят петите. Та така, Клара влиза, вижда картинката и припада, Гейтс изпълзява иззад бюрото и почва да й вее с една папка. В момента ролите май се бяха разменили, обаче...
– Агент Мур! Мисля, че имаме пред себе си уникалната възможност да осъществим най-сетне контакт с извънземен разум! – каза новата му, натресена едва от вчера партньорка Тед. Всъщност се казваше Изабел Тиодорсън, ама държеше да й се вика Тед. Феминистка. Носеше мъжки дрехи, вратовръзка и всичко там, както си трябва и говореше прекалено въодушевено.
– Агент Мур! – извика един от техниците – Най-сетне се свързахме с клетъчния телефон на господин Гейтс! Ето! – и размаха мобифона. Джо погледна монитора и видя Гейтс да държи слушалката. Беше се свестил, обаче Клара пак беше в несвяст.
– Може ли аз да говоря, сър? – попита Тед и взе мобифона. Той кимна уморено и зачака развитието на спектакъла.
– Господин Гейтс, бихте ли ми дали обекта? Дайте му телефона!... На натрапника, да! За него говоря!! – каза тя.
Джо проследи мълчаливо как Гейтс пълзи към мъжа и му подава телефона със затворени очи. Оня го взе и го заразглежда с подозрение.
– ДОБРЕ ДОШЪЛ НА НАШ ПЛАНЕТА ЗЕМЯ! НИЕ МИРНИ ЧОВЕЦИ! ТУК АМЕРИКА! ТИ – В НЮ ЙОРК! АЗ – ТЕД! ТИ – КОЙ?
Агентите се спогледаха неловко. Джо се окашля и каза:
– Я по-спокойно, Скъли! Ама наистина не ми е ясно защо всички си мислят, че извънземните говорят на развален английски, а не например на фарси*! – разсърди се съвсем основателно той – И може да не е извънземно, ами да е от друг пространствено-времеви континуум, например... Я дай на мен! Взе телефона, като избегна сърдития поглед на Тед и каза:
– Ей, младеж! Разбираш ли какво ти говоря? Говори в дупката на джаджата. – добави, като гледаше екрана.
– На мене ми биде странно, че ви бидох разбрал – отговори оня – обаче...
Джо закри слушалката с ръка и изшътка на колегите си, които подлудяха, когато онзи проговори.
– Колко е хубав! – въздъхна Тед, тъкмо когато нахлу тълпа от журналисти, размахали гадните си камери и микрофони.
– Е, сега я втасахме! – въздъхна Джо – Рон, върви да правиш изявление!
Асистентът му кимна, бръкна за нещо в джоба си, след което се обърна към папараците:
– Насам, дами и господа! Да?
– Вярно ли е, че господин Гейтс е задържан от Осама Бин Ладен в офиса си?
– Истина ли е, че тайно е продавал оръжия на талибаните?
– Ще отречете ли, че извънземна жена е нахлула в кабинета му и го е отвлякла на планетата Лъ с цел разплод?
При последния въпрос Рон си позволи една от редките си прояви на чувства:
– МОЛЯ?!?
За щастие (благословен да е!) бързо си възвърна самообладанието. Извади малко, подобно на запалка устройство и със спокоен тон каза:
– Дами и господа журналисти, (винаги беше много учтив) моля, съсредоточете се върху това оръжие, намерено на местопрестъплението! – блесна силна светлина и той завърши – Престрелката между пощенската кола и талибанските атентатори е на ъгъла на 7-ма и 18-та. Благодаря за вниманието!
Журналистите – жертви на масова хипноза, се затътриха към погрешната следа, като се мъчеха да не обръщат внимание на страничните ефекти от приложената върху тях операция, тоест изключително силното повишение на сексуалната активност. Но, разбира се, напразно. До вечерта повечето бяха задържани от полицията за секс на обществено място, хомосексуализъм и практикуване на шведски тройки в центъра на Манхатън.
Джо се загледа в Тед, която си слагаше червило, загледана критично в малко огледалце и каза без да иска в клетъчния:
– Ех, жени, жени...
– На мен ли биде речено туй нящо?!? – с много трепет изрече наблюдаваният обект от отсрещната страна – То поне моите другари Мат и Перин да бидоха дошли с мен, те ще да бидоха знаяли как да се оправя чиляк с жените... – завърши младежът с много болка.
– Ъ... Проблем ли имаш, приятел? – пробва да създаде още по-близък контакт Джо.
– А, не бе! – последва отговорът – Чакам челяд на брой между шест и четиринадесет, а моите либета искат да ме млатят, защото аз бидох имал нещастието да наруша някакъв пустинен закон, дето така и не го бидох схванал!
– Матриархат ли имате при вас? – пожела да се осведоми Джо, а Тед развълнувано изрече:
– Жени!!! – влагайки в това цялото възможно световно презрение на еманципираната общност към нееманципираните представителки на нежния пол, които не са си научили мястото.
В този момент Рон се приближи към Джо, свали черните си очила, намигна му заговорнически и с едно тихо “пст!” му даде да разбере, че иска да говори с него насаме.
– Агент Мур! – каза Тед толкова тържествено, сякаш ей сега щеше да запее химна – Аз съм съгласна да говоря с предполагаемия представител на извънземна цивилизация или евентуално жител, както ерудирано се изразихте, на друг пространствено-времеви монтинуум!
– Ами давай, Скъли... Хм... По този начин ли ще му говориш, ъъъ, съжалявам, ще осъществяваш контакта?
Тед го изгледа злобно и дръпна мобифона от ръката му. Джо успя най-сетне да обърне внимание на Рон:
– Да?
– Шефе, надушили са за амазонките от Лъ!!! – каза Рон в ухото му.
– Верно?!? – Джо се сепна и се огледа да не би някой да е разбрал – Кой бе?!?
Рон прошепна нещо още по-тайно в ухото му и Джо пребледня не на шега.
– Добре ли си, шефе?
– А, да... Примерно. Ами погрижи се, ама гледай да е по-дискретно!
– Сигурен ли сте?!?
– Ще трябва да го направим... Е, разбира се, известно време новините от Близкия Изток, Ивицата Газа и Афганистан няма да са същите, но си мисля, че сънародниците ни ще го преживеят някак. Хайде, синко, че трябва да озаптявам Скъли!
– Кой биде Джими Тох? – тъкмо питаше Тед, когато Джо се намеси отново.
– Докъде стигнахте? Така де, с осъществяването на контакта или каквото беше там.
– Шефе! – задъхано каза Тед, като закри слушалката с ръка (явно много беше се напушила, щом му каза “шефе”, тъй като тя не одобряваше някой да е над нея) – Гони го някакъв тип Джими Тох, който иска да го набие, защото трите му жени! (Джо мислено постави удивителна в средата на словоизлиянието й, но нямаше как, като я слушаше как говори) се карали коя е най-главна, понеже спасил кралството на едната!!
– А стига бе! А на другите не спасил кралствата, тъй ли? Дай да говоря с момчето по мъжки! – и си взе обратно мобифона.
– Пак съм аз, синко! – постара се да звучи бащински той – Та какво за Джими Тох?
– А, вий ли сте, сър? – със съвсем оправдано облекчение каза гласът отсреща – Вижте, аз имам належаща нужда от помощ! Ох! Не издържам... Боли... О! – застена той и Джо подскочи, когато Тед проглуши ушите му:
– СЪР! ТОЙ Е РАНЕН!!!
Джо видя в монитора как младежът се свлича на колене и припада.
– Копелета! Какво сте му направили?!? – Тед, разбира се.
Мат стоеше изправен в ъгъла, приклещен от Мин, Елейн и Авиенда и под зоркия поглед на Тюон, като упорито се опитваше да не обръща внимание на търкалящите се зарове в главата си.
– Ама какво искате от мен?!?
– Да намериш Ранд! – в един глас ревнаха Елейн и Мин, след което се спогледаха злобно. Виж ти! Това беше наистина странно... Я! А Авиенда плачеше! Да бе! Наистина си бършеше очите в ръкава си... Обаче видя, че я гледат, тропна с крак и обяви:
– Всички видяхте срама ми и сега имам тох към вас! Ти си виновен, Мат Каутон!
– Уф, да бе! Че кой друг! Само един момент – и аз ли имам тох?
– Ами май ще трябва да питаме мъдрите – неуверено каза Авиенда – ама после! Първо да изясним въпроса! Всъщност, ако успееш да намериш Ранд, може да се приеме, че вече нямаш тох към нас!
– Чакай сега. В крайна сметка уточни ли се кой има тох? – злобничко попита той.
Елейн отново се разциври и Мин я прегърна, като преди това му хвърли един укорителен поглед. Явно току-що, обединявани от общото си мнение за мъжете, двете отново се бяха сдобрили. Е, все беше нещо! В този миг в стаята влезе Лан, огледа всички присъстващи подозрително и пропусна Нинив, която изящно нахлу, като заметна плитката си през рамото, вероятно за да може да си я дърпа по-удобно, което разбира се веднага беше сторено. Мат си помисли, че сигурно затова косата й е толкова дълга, само не можеше да си обясни каква сила все още я задържа на главата й.
– Идва Перин! – обяви тя, след което се запозна с обстановката и се вгледа кръвожадно в Мат – Какво пак си направил?!
– Как какво? Няколко убийства, две-три изнасилвания... Писна ми от вас! – Мат притвори очи и се зачуди как ли Ранд се е оправял с тези хубавици. Той с една не можеше да се оправи – например не можеше да я убеди да си пусне коса, а тя го гледаше като че ли мирише на пор... – Я ме пуснете да мина! – викна той, изблъска ги и излезе. Като минаваше покрай Лан, му се стори, че стражникът изглежда страшно изтерзан и се запита защо ли.
Тъкмо стигна в градината, когато групичката го догони.
– Ама Мат, моля те! – хлипаше Елейн. Мин подсмърчаше, а Авиенда си оглаждаше гънките на полата. След тях ситнеше Нинив стиснала здраво плитката си, следвана от Лан.
– Я аз да попитам все пак... Какво му се е случило, та е решил да бяга?
– Отказа да изпълни своя тох! – отговори Авиенда, след което погледна сестрожените си или каквото бяха там и допълни – Ама в края на краищата ние се разбрахме, тъй че вече няма нужда да среща тоха си.
– Сигурно ли е, че с тоха всичко е наред? – попита неуверено Елейн.
– Разбира се! Питах Амис. Според джи-е-тох, ако си имал тох към съпругата си и докато сте се обяснявали, си си ударил палеца на десния крак, то тохът ти е изплатен, стига това да е станало след пладне. Ако е бил палеца на левия крак обаче, то плащаш тоха в двоен размер, а ако е било преди пладне, то ставаш гай-шайн на тъща си. Сега аз имам тох, защото не се сетих веднага за това, та ще трябва да го срещна, когато се върне! – Елейн се умълча, мъчейки си да си спомни кога точно Ранд си е удрял палеца, Мин съзерцаваше гънките на панталона си, а Нинив изсумтя и си дръпна още по-силно плитката. Какво мислеше тя за това, не се знаеше. Тюон в това време гледаше към небето с нарастващ интерес.
– В такъв случай сигурно и трите имаме тох, защото никоя не видя да си е удрял палеца. – каза Мин.
– А да не говоря, че спаси Андор! – изхленчи царствено Елейн.
– И за какво е бил тоха? – пожела да знае Мат.
Тричките започнаха да му обясняват без особен ентусиазъм, а в това време към групата се присъедини и Перин, следван разбира се от Ейрам, който свирепо стискаше меча си. Перин изглеждаше ужасно – жълтите му очи бяха кръвясали от недоспиване и сега изглеждаха оранжеви, брадата му беше още по-рунтава отпреди, дрехите му бяха прокъсани и освен това явно беше силно изгладнял... Всички в прилив на единомислие се дръпнаха с една-две крачки назад.
– Нинив, трябва да говоря с теб... – каза той, като извади измачкано листче хартия от пазвата си – Деиз Конгар дала това писмо на Бил Либли, а той ми го предаде като разбра, че ще се видя с тебе... От майка ми е, била го оставила на съхранение при Премъдрата и тук пише доста странни неща за моето раждане, ама преди това искам да знам защо ме призовахте! – и се обърна укорително към жените – Тъкмо бях надушил следите на Шайдо и малко ми оставаше да си върна Соколицата, когато мъдрата Гарида ми каза, че Егвийн й се явила насън да й каже да ми каже да дойда веднага при вас, защото Кар-а-карн имал нужда от помощ.
Мат примигна и се опита да си спомни кога за последно е чувал толкова дълго изречение от приятеля си, но не успя. Всъщност веднъж на Летния празник Перин беше казал почти цял куплет от известно стихче, но това беше толкова отдавна, че на Мат му се струваше, че е било преди няколко столетия или може би в някой от животите, които постоянно му се явяваха.
В това време Мин видя странен образ около главата на Перин: жена, раждаща две бебета, туатанка краде едното от люлката... Образът изчезна и тя се зачуди какво ли би трябвало да значи, но не можа да го разчете. Освен това си личеше, че видението се отнася за минали неща, но не й говореше нищо.
– Прероденият Дракон изчезна, Перин! И искаме вие двамата с Мат да го намерите! – успя да заповяда някак Елейн между две хълцания.
– Ама как изчезна? – запита Перин, когато изведнъж заговори Тюон:
– Много лош знак е да видиш ракен да лети при ниски облаци, докато Слънцето и Нощното светило са едновременно на небето.
Всички едновременно погледнаха нагоре.
В това време Муру, ездачката на женския ракен Дуру, се чудеше как по-бързо да се добере до базата си. Определено беше объркала пътя, а никак не й се нравеше да лети без подкрепление над тези диви земи, в които буйстваха безбройни орди от марат-дамане, и по-лошо – марат-дамане-мъже!!! Бързаше да се прибере, защото на Дуру й наближаваше времето да снася, а наблизо нямаше мъжки ракен. При ракените женските снасяха във въздуха, а мъжките улавяха яйцата в уста и ги отнасяха в леговището да ги мътят. А сега като нямаше кой да хване яйцето, Муру се притесняваше, че то ще се счупи и ще бъде загубено. В този момент Дуру снесе. Яйцето полетя надолу, а ракенът и ездачката отлетяха надалеч.
– Пазете се! – извика Мат и всички се разбягаха. Без Перин обаче, който учудено изгледа бягащите си другари и запита невинно:
– Защо?
За Мат събитията сякаш започнаха да текат по-бавно, сякаш хората около него попаднаха изведнъж в гъсто желе. Заровете в главата му лудо се затъркаляха, Лан вдигна Нинив, която го удряше с юмрук по гърба и му крещеше, докато той я отнасяше на безопасно място; Авиенда бутна Мин и Елейн настрани и се хвърли върху тях да ги пази; Тюон застана на куц крак, хванала с едната си ръка розовия храст до фонтана (явно смяташе, че това я предпазва от лош късмет), а Ейрам се затича към Перин, викайки:
– НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!
Закъсня обаче. Гигантското яйце с ужасяващо свистене падна върху главата на господаря му, като за миг го скри от погледа на останалите, превръщайки го в зловеща златна планина насред море от бяло езеро. Сякаш бяха живи свидетели на Разрушението на света, когато подивели мъже са превръщали плодородни речни долини в непристъпни планински върхове. Илюзията с катаклизмите стана пълна, когато Перин се срути на земята.
– О, Не! Не можах да те спася, а се бях зарекъл да те пазя! – проплака туатанецът, коленичил, стиснал безполезния меч. Мат се приближи и се помъчи да види нещо от приятеля си, за да разбере как е, но огромният жълтък го скриваше напълно, а белтъкът пречеше човек да се доближи достатъчно, защото правеше гладкия мрамор още по-хлъзгав. В този момент усети как лисичата глава на гърдите му замръзна и видя как от фонтана се надигна смерч, който се изсипа върху Перин. После още един, и още... Най-сетне го видяха – лежеше на мраморните плочи като спящо дете.
– Ти беше достоен мъж, Перин Айбара, а не мекушав като останалите влагоземци! – тържествено и с болка в гласа каза Авиенда.
– Я ми се махнете всички от пътя! – изсумтя Нинив – Какво сте ми се разблеяли като овце по време на стригане, по-зле и от Селския съвет сте!... Даааа – каза тя след кратко мълчание, през което време беше долепила ръцете си до главата му – жив е, всичко е наред.
Сега вече лисичата глава направо се вледени на гърдите на Мат, а Елейн, Авиенда и Тюон зяпнаха невярващо към това, което правеше Нинив.
– Толкова сложен сплит! Не мислех, че някой може да направи такова нещо! – с благоговение изрече Елейн. Перин се изви в дъга, изкрещя нечовешки, отпусна се и отвори очи. Погледът му срещна този на Нинив.
– Коя сте Вие, най-прекрасна лейди? – запита той тихо. Нинив се оцъкли и никой, ама съвсем никой не видя как листчето хартия, което Перин беше показал в началото, беше отнесено от невидим вятър към храста с жълтите рози. Там един мъж, чието лице беше обвито в сянка, го повдигна и го скри в пазвата си. И никой не чу как този мъж се изсмя зловещо и каза на Древния език:
– Файле ще е моя, братко! – и изчезна в Портал, появил се внезапно зад колоната...
*** *** ***
Настаниха Перин в една от спалните в двореца и го оставиха да си почива, наложен с компрес от лайкучка, бабини зъби, корен от гюзум и изсъхнали листа от вишна, приготвен от Нинив.
– Избистря мисълта – обясни тя, а Мат едва не предизвика сбиване с Ейрам като заяви, че няма да има кой знае какъв ефект, дори ако натопят целия Перин в отварата.
Нинив и Лан бяха сами в спалнята си; Нинив се беше нагласила на коленете му и се мъчеше да сплете дългата му коса на плитка, обаче не можеше да го накара да се усмихне.
– Машиара, вече не мога да мълча! – започна той – Не можеш да оставиш нещата така! Кажи на Перин истината, кажи му за Файле – за съпругата му, за това, че е тавирен; разкажи му как брата му близнак е бил откраднат още от люлката от туатанците... Едва се сдържам да не му извия врата, когато те погледне с оня влажен поглед!
– Трудно ще му извиеш врата, любов моя, защото е доста дебел. – направи опит за разведряване на обстановката Нинив.
– Не ме карай да ти го покажа наяве! – нервира се Лан.
– О, ти мой ревнив глупчо! Виж сега, сериозно. Не мога да му кажа всички тези неща, защото има опасност да полудее.
– Повече от това ли?!
– Аез Седай не могат да Лекуват болести на ума, Лан, аз също не мога, макар да бих искала. Дадох му някои билки да пие и му направих компреси, това е всичко, което мога да сторя засега... Боя се, че ще трябва да чакаме. Спомените му постепенно ще се върнат.
– Но жена му е пленена от Шайдо, а той има брат-близнак, за когото трябва да знае!
– Започвам да съжалявам, че ти казах за брат му! – изсумтя Нинив и си дръпна силно плитката – Как да ти напълня мъжката кратуна, че не мога да му кажа, защото може да се побърка завинаги? Колко пъти трябва човек да повтори на един мъж, за да разбере най-сетне нещо елементарно, а?!
– О, Нинив! Не мога така! Кажи му поне, че си моя съпруга, та да спре да те задиря! – суровите черти на Лан се смекчиха, стана толкова хубав в очите й, че й прималя.
– Не мога, Лан... – въздъхна тя – Ако му кажа, шокът може направо да го погуби. Ще трябва да потърпим малко. – притисна устните му с пръсти, защото видя, че той се кани да каже нещо и добави – Само докато се оправи!
– И кога ще е това?
Може да стане още днес, може след месец, година... Не знам, не знам...
Лан изохка, повдигна я и я постави на пода и зарови лице в ръцете си. После решително я изгледа и каза твърдо:
– А ти добре си помисли, защото търпението ми си има граници! – стана, заметна плаща си и излезе, като тръшна вратата. Остави я със стисната плитка, с очи, пълни със сълзи, с болка в душата, защото й се поставяше избор между здравето на момчето от родното й село и съпругът й. Опомни се, тропна с крак и изсумтя:
– Мъже!
Лан отвори вратата и надникна вътре:
– Хайде идвай, че ни чакат! Трябва да изпратим Мат, ако и на теб не ти се губят спомени! – и пак я затвори. Нинив въздъхна и го последва.
Мат беше седнал на леглото в спалнята на Елейн, Авиенда и Мин и се чудеше тези трите наред ли са да спят заедно, но си запази мнението за себе си. Там беше и Биргит, която си оглеждаше критично лъка и явно беше казала нещо на Елейн преди той да влезе, защото червенокоската се цупеше царствено. Ейрам гледаше втренчено през прозореца и въздишаше, стиснал меча си в ръка. Явно страдаше за господаря си, горкият.
– Къде ли се бави Нинив? – запита безадресно Мин, оглаждайки прилежно гънките на панталона си, макар той да беше съвсем изряден.
– Може да преглежда Перин, – допусна Елейн – но се боя, че много закъсняваме.
– Не се притеснявай, сестро! Мат Каутон може би ще докаже, че е достоен мъж, като намери и върне Кар-а-карн преди Тармон-гай-дон да е почнал! – предизвикателно каза Авиенда. Мат стисна юмрук, опитвайки се да мисли за неща, които нямаха нищо общо с насилието над жени. Припомняше си, че те са нежни като пролетни цветя създания, които трябва да бъдат пазени (майка му му беше казала това, когато като малък отряза косата на сестра си, защото искаше да си има братче), а Биргит назидателно им каза:
– Трите се държите като сугулинки, които танцуват насред груцъмски гагар!
Нинив вървеше забързано към спалнята на Елейн, стиснала здраво плитката си в ръка. Една Ветроловка изскочи насреща й, изпъчи се и се опита да й вземе мярката с поглед (Нинив отбягваше да си спомня за вчерашния урок с тая пасмина – още я сърбеше отзад), но изведнъж на лицето й се изписа точно същото изражение, каквото би си придал вълкът, ако набелязаната за основно ястие от него овца изведнъж вземе, че го нападне с оголени зъби.
– Какво искаш, Мериле? – изфуча Нинив, като допринесе за объркването на оная никаквица, която обаче се окопити, изпъчи се и отговори:
– Трябва да дойдеш в залата! Вчерашният урок не беше никак ясен, та днеска трябва да обясниш…
Не можа да довърши. Озова се залепнала за тавана, със затъкната с Въздух уста. Широките й гащи изведнъж се съдраха и паднаха на земята, вратата на стаята, покрай която минаваха се отвори и отвътре изхвърча едно нощно гърне, което се захлупи на главата на нещастната Мериле, а Нинив успя най-сетне да си поеме въздух и да отпусне малко хватката на плитката си.
– Когато сестрите ти те свалят оттам, Мериле, ще бъда благодарна да дойдат при мен и аз може би ще им обясня в какво сбъркаха – със задавен глас произнесе тя – Търпението ми вече много отдавна се изчерпа, почвам да си задавам някои въпроси относно предмета на тъпата сделка, като например откъде накъде трябва да се унижавам заради факта, че ви върнахме трижди проклетата купа и че оправихте времето, което и на вас ви създаваше проблеми… Ама най-добре като те свалят да отидеш първо и да се поизкъпеш, че смърдиш!
Нинив продължи по пътя си, изпълнена поне донякъде с удовлетворение, но това, което я мъчеше просто отказа да се махне. Ама как така Лан не можеше да разбере за Перин?!? Колко пъти трябва да обясниш на един мъж как стоят нещата, та най-сетне да схване поне мъничко? За това, че Перин ще полудее, ако му се разкрие истината, Нинив беше сигурна. Когато беше се амбицирала да изследва болестите на ума в Кулата, още преди да се впуснат в спасяването на света, тя беше открила множество изследвания на тази тема в Библиотеката и всички трактати бяха категорични по въпроса. Ами Лан просто трябваше да изчака малко и всичко щеше да си дойде на мястото – Перин рано или късно щеше да се сети! Ама разбира се, как пък няма да му каже за отдавна изгубеният му брат-близнак?! Тогава току-виж и бедният можеше с малко късмет да почне да си въобразява, че е нощно гърне например… И защо пък точно сега изникна тая история с близнака?!? Перин беше тавирен и такива неща при него не бяха случайни, имаше нещо тука, Деиз Конгар си е мислила нещо като му е пратила онова писмо… Нинив стигна до вратата на спалнята, спря, пое си въздух, изгледа гвардейките на Елейн свирепо и понечи да отвори, когато от колоната се отлепи Перин и задъхан от вълнение натисна дръжката и галантно й даде път. Нинив влезе червена като залез.
– Казах ви, че идва, нали? – горчиво произнесе Лан. Всички в стаята изведнъж се оказаха страшно заети да наблюдават ноктите си, да си оглаждат гънките на дрехите и… Да се червят. Но не колкото нея. Нинив видя как Мат всмукна въздух с особен и отегчен израз на лицето и реши да пристъпи направо към въпроса:
– Перин…
– Да?!? – с екстаз промълви споменатия, загатвайки с тази думичка намерението си да пази словата й в сърцето си цял живот.
– Ъ… Ако обичаш да излезеш малко… Не, не се обиждай, моля те! Просто съм си забравила червената наметка, дето е поръбена с жълти ширитчета, в спалнята, та ако може да ми я донесеш… Матрим Каутон, престани да се хилиш!!!
– А, само си мислех, че любовта верно давала криле, Премъдра, сигурно Перин вече се връща, не го бях виждал да се движи толкова бър… ОХ!
– Значи, Мат, извикахме те тука, защото трябва да помогнеш да върнем Ранд. – мило се намеси Елейн – Той е в друг свят, но лесно можем да те заведем там с Портал… Мат, ама нали не те е страх, а?
– Аз ще отида, милейди! – намеси се изведнъж Ейрам – ще открия лорд Дракона и ще потърся лек за лорд Перин! В този друг свят може и да имат такива работи!
Лан се оживи. Стисна меча си, изгледа предизвикателно съпругата си и процеди през зъби:
– И аз ще дойда с теб, Туатанецо! Заедно ще търсим лека!
Мат скри лицето си в шепи и се опита да си спомни времето, когато всичко беше нормално. Да, имаше и такива моменти, някога Ранд не беше Преродения Дракон, Перин беше бъдещето на ковашката индустрия в Емондово поле, а пък той щеше да стане умел конепродавец като баща си… Нинив беше селската Премъдра, а Елейн съществуваше дотолкова, колкото го имаше и Андор – по-далечен и от Каретонския цикъл. Мин и Авиенда пък… Заровете обаче изщракаха и спряха внезапно.
– Да, отивам да спасявам задника на Ранд, макар че ако още има поне малко здрав разум в него и не е откачил напълно, той ще си остане там, където е – уморено каза Мат – Много ли ще е изтъркано, ако кажа, че така ми е писнало от вас, та няма накъде повече?!? Омръзна ми да ви гледам как газите през съдби и животи и да се учудвате, когато някой премазан от вас изпищи… Какво сте ме зяпнали? Отивам и ще гледам да не се връщам скоро!
– Как не те е срам, Мат Каутон! Ти имаш тох към всички ни! А аз мислех, че си достоен мъж… – започна Авиенда, но Мат пред изумените погледи на останалите се доближи до нея с отегчен израз на лицето, метна я на коляното си, надигна фустата й и я нашляпа отзад.
– Това е нещо, което явно не ти е било правено като малка, иначе нямаше да си толкова невъзможна… Престани да риташ и не се мъчи да ми преливаш, няма смисъл…
– Да! Така е най-добре!– кимна и Биргит – И аз идвам с вас! В този свят ще имате нужда от някой дето да ви пази гърбовете, а тези тука може и да поумнеят докато ме няма, макар да се съмнявам сериозно в това. Мат, като свършиш, казвам да заплетете Портала и да отиваме да вършим работата… Не, Елейн, няма да те пусна, по-скоро ако не беше положението ти и аз щях да направя същото с теб. Да знаеш обаче, че като се родят децата няма да ти се размине пердаха! Лан, мисля, че може вече да пуснеш Нинив, Мат май свърши!
Мин се изправи и се приближи до групата заминаващи.
– Виждам много неща, които не разбирам. Виждам ви на покрива на най-голямата кула, дето може да съществува, Биргит стои до грозен мъж, Мат се намира в зала и около него пари… Очите ме заболяват от това, което се вихри около вас, но вие намирате…
– МИН! – изпищя Елейн.
– Нищо й няма, - каза след малко Нинив – изтощена е от виденията. Такааа… Да видим кой ще заплете Портала… А, да, да ви кажа – разгледахме тоя свят в Тел-айеран-риод и честно казано няма много общо с нашия, ето, тръгвайте!
*** *** ***
Специален агент Джо Мур хрупаше чипс пред телевизора, докато слушаше как са арестували Кристиан Аманпур за непристойно поведение в Сентръл парк. Говорителката с разтреперан от вълнение глас разправяше как видната репортерка е хваната в опит да изнасили група младежи, излезли на пикник. Единият от младежите се червеше пред репортерските микрофони – беше русокос симпатяга с насинено око, разкъсана тениска, беше превързал сако около слабините си, а долницата на анцуга му беше милостиво показана от камерата – лежеше на тревата съдрана до неизползваемост. Младият човек разказваше нерадостната си съдба – четирима приятели излезли да побягат в парка, когато от храстите изскочила видната репортерка и ги нападнала. Някой си Кенет успял да се измъкне и да звънне на 911, но Алекс в момента бил в болница, а Родни успял да избяга чисто гол и в момента го търсели… Мдааа… Амнезиаторът определено даваше много странични ефекти, трябва да се поработи по тоя въпрос. Ама откъде тая Аманпур е разбрала за планетата Лъ??? Информация изтича значи… Сепна се от яростното звънене на входната врата. Тед нахлу вътре като торнадо и почна да обяснява:
– Шефе, състоянието на обекта е стабилизирано, оперираха му абсцеса и твърдят, че се възстановява добре. Трябва обаче да дойдете и да видите – оня тумор, дето му го извадиха се опитва да дава нареждания от буркана, където го сложиха за изследване, а другият тумор призовава първият на смъртоносен двубой… Шефе, защо ме гледате така???
– Какви ги дрънкаш, бе мойто момиче?
В това време звънна мобилния му и спокойният глас на Рон се разнесе:
– Пак имаме “Код Кокиче”, сър. Обектите се скриха.
Виж ти! “Обектите”!
*** *** ***
Пирон седеше в храста и гледаше към лагера. Тая Севанна не беше никак глупава, но тук допусна грешка. Той се изкикоти злостно. Никой не знаеше още за него. Тоест знаеха, но нито знаеха къде е, нито какъв е. Затвори очи и остави горските лисици да изпълнят съзнанието му. Ето, Златен Мустак се появи и докладва: “Всичко е наред, Млади Овене! Твоята самка е готова за тебе, гърлото на пазача е прегризано, тя те чака”. Младият Овен усети в устата си кръвта на Шайдото и се изкикоти отново. Нямаше да позволи брат му да му вземе това, което си е негово! Той беше по-големият, Соколицата се падаше на него по право, имаше и още нещо, което оня тъп вълк дори не можеше да оцени. Пирон заплете невидим сплит и мълния озари зимното небе…
По-късно хората говореха, че това е Нощта на Личбите – овце се превърнали в лисици, вълци заблеяли като агнета и соколи снесли яйца в гнездата на щъркелите…
Продължението следва...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* фарси – официалният език на Иран. Бел.ав. Обратно