28.5.2003 г.
Договор
автор: Милена Ташева
– Бум!
Младата жена допря пръсти до слепоочието си и си представи как тежкият куршум отнася красивото й лице, как задълбава в мозъка й, взривява го и той полепва по бялата стена на гримьорната.
– Бум, бум! – повтори тя и се отдръпна от огледалото, осветено със свръхмодерни лазерни лампи – професионалното огледало на една не чак толкова професионална актриса.”Може пък наистина да си купя пистолет... Някоя антика от ХХ век. Може би от онези... а, да, 33-ти... или не, по-добре 45-ти калибър... Онези, които приличат на портативни оръдия, да, те наистина ще отнесат това хубаво лице...” Тя се усмихна разсеяно на въображаемата гледка – разпръснати парченца череп, кръв и мозък, полепнали по стерилно белите стени, отблясъци от репортерски прожектори и записващи устройства, разстроеното сърце на чистачката Марта, намерила трупа...
– Може наистина да ми хареса да умра, кой знае? Всъщност, убедена съм, че ще ми хареса – продължи мислите си на глас – Смъртта трябва да е прекрасно, ама наистина прекрасно нещо – без всички тия истерични режисьори, сценаристи, гадни счетоводители и най-вече без онова отвратително влечуго, агентът ми, дето все ме урежда в тъпи междугалактически сапунки!!!! – в случая определението “влечуго” съвсем подхождаше на агента, който поне четири пъти дневно беше обект на подобни монолози. Та той се казваше Перфериус Мазагончарус и идваше от най-забутаната галактика във Вселената, която гордо носеше някакво непроизносимо, километрично име. Всъщност беше дошъл на Земята доста отдавна, преди около 120 години, уж на екскурзионно летуване, успял да изпусне совалката за връщане и така и не дочакал следващата. Сега господина с крокодило-игуано-хамелеоноподобна фигура бе доста богат и разполагаше с договори с не една и две звезди, сред които и Лей Чи Казал, дамата, която така задълбочено обмисляше покупката на античен пистолет 45-ти калибър.
– Да, смъртта сигурно е приятно занимание – полисли си Лей Чи и се облегна на прозореца.
– Може да се уреди!
Мазният, угоднически глас дойде иззад гърба й, по-точно от бонбонено розовото канапе (бла! бел. авт.) в средата на стаята, и й подейства като кофа студена вода преди събуждане. Тя буквално изскочи от унеса си.
Между другото, не особено разумно от нейна страна, защото на канапето, на нейното собствено канапе!, се беше проснал един дявол. Съвсем истински, реален Дявол. Изглеждаше като илюстрация от средновековна религиозна книга – опашка, рога и всичко останало, а и един ултрамодерен и адски неудобен бизнес-костюм от нашумяла модна къща – Лей Чи имаше око за такива работи – и едно малко, симпатично, роботизирно офис-куфарче.
– Това наистина може да се уреди, г-це Казал! – още по-угоднически повтори той.
– О, Б-О-Ж-Е М-О-Й! О, боже мой!!! Ох, знаех си аз, че оная текила не беше нещо в ред, знаех си! О, защо точно на мен, а, защо на мен??? Защо, след като редовно си плащам сметките и не пропускам час при оня идиот Ценски... Ох, защо на мен, ще види той, това брадясало, долнопробно...
– Г-це Казал, моля, успокойте се. Не вашия психоаналитик, а вие самата сте виновна за моето появяване тук...
– Аз?
– Вие.
– Аз?!
– Вие.
– АЗ?!
– Вие. И моля, престанете да ме гледате така. Никой от двама ни не е идиот и...
– Нима?!
–... не е идиот и няма нужда да повтаряме едно и също по няколко пъти. И така, позволете да ви се представя. Казвам се Ед Азалзар и съм Трети Помощник на Директора на отдел “Туризъм, Атракции и Доброволно Преселение на Душите” в “Пъкъл Инкорпорейтид”. Можете да ми викате Ед, а аз ще ви викам Лей Чи.
– Абе, ти наред ли си?!?!?!?!
– Да, доколкото ми е известно.
– И искаш да ти викам Ед?!
– Да, Ед.
– Ед?!
– Да.
– ЕД?!
– Вижте, Лей Чи, и аз като вас си имам нормално име. И не мога да проумея защо това ви учудва толкова. Но да оставим това настрана. Всъщност аз съм тук, за да обсъдим вашето преместване в Селенията на Ада.
– Къде?!
– В Ада. Както знаете, самоубийството е смъртен грях и като такъв директно осигурява вечен престой на душата ви в Ада. Но благодарение на новите закони и църкви, много малко хора вече извършват грехопадения и Пъкълът... хмм... леко опустя, така да се каже. Къде-къде по-добре беше през Средновековието и далечния ХХ-ти век... Но да не се отплесвам. Това опустяване наложи създаването на моя Отдел. Адът се преструктурира в огромен конгломерат, занимаващ се главно с туризъм и преселения.
– И какво общо имам аз с цялата тази работа?! – недоумяващо сви вежди Лей Чи.
– Ами, госпожице, вие поискахте да умрете, ето защо аз съм тук. За да ви предложа най-добрите възможности от географията на Ада, където да преселите душата си. Ето, вижте брошурите...
– Абе, я си разкарай брошурките! Ти нормален ли си, бе!!!? А?! Аз не искам да умирам насериозно. Само си разсъждавах на глас... Изобщо не ми се умира!
– М-м-моля...?
– Не ми се умира!
Лицето на Ед Азалзар изглеждаше покрусено до дъното на дяволската му душа (казано на нормален език – изглеждаше все едно са го цапнали с мокър парцал – бел. авт.)
– Така, а, така значи! Не ви се умирало!
– Ъ–ъ, хич даже...
– Не й се умирало, моля ви се! Разсъждавала си била! А помислихте ли за мен?! А? Или за майка ми, която е в старчески дом, мноооого скъп старчески дом??? Или за жена ми и трите ми дъщери, които са в частно училище??? За тях помислихте ли??? А аз се бъхтих да ви осигуря страхотен договор за преселение, договор, какъвто друг не е имал... А вие щяхте да сте върха в кариерата ми, повода за моето повишение... Но какво ви интересува вас това? Нали не вас ще уволняват. Нали вие сте любимата актриса на бабичките от обедните сериали...
– Моят сериал го излъчват вечер!
– ... а при нас в Ада всички щяха да са луди по вас! Използвах всичките си връзки, за да уредя на любимата актриса на Адските Селения страхотен, невероятен договор, а тя...
– Любимата актриса?
– Абсолютно, тотално най-любимата!
– А този договор... за какво става дума?
– О, нищо, не ви итересува нали... А щяхте да снимате по 4 игрални филма на година, да имате апартамент в курорт по избор и всичко друго... а на вас не ви се умира!
– А този договор у тебе ли е сега, Еди?
– Ъ–ъ-ъ, да, да, разбира се!
– Ами може ли да го погледна? Да ти се намира писалка... добре, къде да подпиша?...
***
На другия ден във “LA-NY Times” имаше кратко съобщение за странната смърт на не много известаната актриса от обедните сериали Маргарет Лей Чи Казал.
Далеч по-интересен бе репортажът от “Hell's News”, където имаше обширна статия за преселенито на великата Лей Чи Казал, придружена от цветни снимки и интервю със звездата и нейния нов импресарио, отказалият повишение в Трети Помощник бивш служител в отдел Т А Д П Д – Ед Азалзар...
ТЧНА*:
MidNight)
_______________________________________________________________________
* ТЧНА – Твърде Често Намесваща се Авторка (бел. авт)