Робърт Хайнлайн
(1907 – 1988)
Автор: Роланд

      Живеем в технократична епоха, където модерните технологии отдавна са начин на живот и едва ли не смисъл на съществуване за милиони хора. И дали в опит да избягат от този свят, без който не могат да живеят, поне за малко, дали просто защото търсят разнообразие, страшно много от тези хора търсят разтуха в съвременните приказки за пораснали – фентъзито. Един жанр, който не е нов, но изглежда остарял и захабен не за друго, а просто защото е само една малка частица от друг, много по-голям жанр – фантастиката. И като такава, тя е и много ограничена и прекалената й преексплоатация доведе за изключително кратко време до тоталното й клиширане и неспособност да се излезе с нищо оригинално. Повечето хора си мислят, че фнтастиката се дели единствено на фентъзи и Sci Fi, но това е грубо заблуждение. Истината е, че във фантастиката има стотици поджанрове, просто разликите помежду им са много по-фини, отколкото между тях и фентъзито. Целта ми сега не е да възхвалявам "великата" научна фантастика, тъпчейки "долното" фентъзи, ни най-малко. Започнах с това, че в съвременния свят много хора търсят бягство в истории за не толкова технологични епохи. Но само допреди десетина години нещата бяха съвсем различни. Компютрите, макар и отдавна съществуващи, далеч не бяха толкова стабилно навлезли в живота на хората, а какво остава за ежедневието им. Интернет едва прохождаше в най-ранните си разновидности, а до създаването на Web все още оставаха години. Хората не бяха толкова преситени от технологията и мейнстрийм жанровете на фантастиката бяха в разцвет. Нищо не може да ми замени спомените, които пазя от прочетените по онова време, а и след това, книги. Книги, писани не от прогресивно надебеляващи брадати бизнесмени, а от сериозни хора, отдадени не само на жанра, но и на науката, пишещи не просто книги, а литература. Хора, в чието писане прозира не желанието да спечелят още няколко милиона от зомбираните от конвейрни фентъзи-истории фенове, а дълбока ерудиция, познание и по-важното – страст към фантастичното. Желание не за поредното драконово клише, а за нещо ново, за нещо наистина ненаписвано досега. Желание не просто да измислят нещо интересно, а да създадат нещо живо, нещо, което би могло да бъде и предсказание за бъдещето.

      Сухите факти:
      Тази статия (да, дойдохме си на думата, ама не съм виновен, че ми се пишеше ;)) е посветена на един от най-големите автори на фантастика (не само научна) в света. Един от тримата най-велики фантасти на всички времена, наред с Айзък Азимов и Клифърд Саймък – Робърт Хайнлайн.
      Роден през 1907-а година в малко градче в щата Мисури, Робърт Ансън Хайнлайн живее заедно с тримата си братя и три сестри. По-късно семeйството се премества в Канзас, където той завършва гимназия, а след това и военноморската академия в Анаполис. 5 години служи като морски офицер, след което се пенсионира по здравословни причини. По-късно учи физика в университета в Лос Анджелис. През войната работи като инженер във военен експериментален център във Филаделфия, а по-късно сменя различни професии.
      Дебюта си в писателския бранш прави през 1939-а година в списание "Astaunding Science Fiction" с разказа "Линията на живота" (включен в сборника "Зелените хълмове на Земята" – библиотека "Галактика", No 80, 1986 г.). По това време около списанието се формира солидна група от фантасти – Ерик Франк Ръсел, Лестър дел Рей, Алфред Ван Вогт, Теодор Стърджин, Спрег де Кемп, Пол Андерсън, Клифърд Саймък и много други. Още с първите си разкази, писани между 39-а и 41-ва година, Хайнлайн въвежда един нов похват на писане – отделни случки, които почти нямат връзка помежду си, но заедно оформят картина на бъдещето. По-късно много писатели използват това в книгите си. Той бързо започва да става популярен и скоро се превръща в един от най-известните и уважвани фантасти, ако не и най-големият сред тях. По това време научната фантастика е неразработена област и тепърва се откриват новите хоризонти в нея. Светила като Азимов, Кларк, Саймък и др още не са се доказали и полето е открито за нови изяви. На това поле, звездата на Хайнлайн изгрява невероятно бързо и става може би най-ярката от всички.
      На какво се дължи това? От една страна на стила му – едновременно носещ научния и интелигентен заряд на "твърдата" научна фантастика, от друга комбиниран с лекота на думите, която не позволява на книгите му да досаждат или затормозяват. Докато Азимов е прекалено технологичен, Кларк е твърде обстоятелствен и многословен, Саймък е прекалено философски и носталгично настроен, а Бредбъри – твърде голям моралист, Робърт Хайнлайн успява да комбинира всички тези черти в достатъчно премерени дози, за да се превърне в идеалният фантаст. Докато всеки от големите автори е посвоему краен в уникалността на стила си, Хайнлайн е безкрайно разнообразен, но без да излиза от рамките на жанра, а само обогатявайки го.
      Към края на 50-те години се усеща застой в творчеството му. Същото сполетява и мнозина от другите "светила" в жанра – Азимов например не публикува нищо фантастично в продължение на 15 години, отдавайки се изцяло на науката. По това време започва технологичната революция, първият човек стъпва на луната и тези събития, толкова радикално променящи света с такива невероятни темпове, някак карат пишещите фантастика да се чувстват ограбени – луната, Венера, Марс, всички тези любими на фантастите места вече не са тяхна запазена територия, вече не са свободни за полета на въображението им. Трябва им време, за да преосмислят идеите си и да решат по какъв път ще поемат. И те поемат по единствения възможен път – вместо науката, център на идеите им започва да заема самият човек.
      Първият разказ на "новия" Хайнлайн е "Неприятната професия на Джон Хоуг" (също поместен в "Зелените Хълмове на Земята"). И оттам нататък той следва заложената в разказа линия на навлизане в иррационалното, на избутване на науката на заден план и изкараване на човека на преден. В книгите му се появява солидна доза сатира на обществото и хората, а също така и много свеж хумор. Върхът в творчеството му е написаната през 1961-ва година "Stranger in a Strange Land" ("Странник в странна страна" – ик. Камея, 1997г.), която бързо се превръща в култ за младото поколение и хипи-културата, а също така и става една от най-известните и преиздавани книги в жанра въобще. В нея са заложени всички фантастични и социални идеи на автора.
      Хайнлайн е носител на 4 награди "Хюго" и също така първи получава "Небюла" за цялостно творчество, наречена "Grand Master" (освен него, такава награда имат само Джек Уилямсън и Айзък Азимов).
      За съжаление той не стана известен в България, тъй като прекалено десните му идеи бяха причина цензурата да не го допусне при нас. От огромното количество книги (над 30 романа и още повече разкази), които е написал, на български са издадени съвсем малко и почти всички – след началото на демокрацията.

      ...и личното мнение:
      За мен Робърт Хайнлайн е нещо специално. Безспорен лидер на научно-фантастичния жанр, той е наистина невероятно колоритен писател. На моменти напомнящ Азимов, на други – Шекли, а на трети дори Зелазни, той винаги изглежда съвременно. Макар и някои от тях да са писани преди половин век, книгите му носят модерен и динамичен дух, свободен и приятен стил и неподражаемо чувство за хумор. Повечето неща, които сега се смятат за клишета в жанра, са били въведени именно от него. "Кукловодите" ("The Puppet Masters", 1951 г.) например е родоначалник на "злите, приемащи човешки облик извънземни, дошли да завладяват Земята" и смятам, че е доста по-добра от всичко подобно, написано оттогава насам. "Луната е наставница сурова" ("The Moon is a Harsh Mistress" – 1966-a година) пък е великолепна научно-фантастична история в класическите традиции на "твърдата" фантастика, но отново гарнирана с лекота, хумор и динамичност, непостижими за Айзък Азимов, на чиито книги иначе прилича. Гореспоменатият "Странник в странна страна" е особена книга, чиято стойност не е съвсем видима на повърхността. На пръв поглед нищо особено нито като сюжет, нито като атмосфера, тя носи особен заряд и има някои интересни идеи. А и ни дава един от най-забавните герои в научната фантастика въобще – Джубал Харшо, чието остро саркастично чувство за хумор е и нещото, което остана като най-ярък спомен за мен от книгата.

      Ако продължа да пиша, ще започна да цикля и да се повтарям, от което просто няма смисъл. Хайнлайн е задължителен за всеки, който има интерес към научната (а и не само) фантастика, защото носи най-доброто от всички крайности в жанра. Има и някои много слаби книги, разбира се, но при огромното количество наистина качествени такива, те просто не могат да променят мнението ми за него. Автор от старата гвардия, заслужаващ уважение, независимо дали го харесвате или не. И един от най-великите фантасти на всички времена.

      Библиография на български:

      "Зелените хълмове на Земята" (сборник разкази) – библиотека Галактика, 1986 г.
      "Звездният звяр" ("Star Beast") – ИК. Отечество, 1989 г.
      "Уолдо & корпорация "Магия" ("Woldo & Magic inc.") – ИК. Камея, 1993 г.
      "Кукловодите" ("The Puppet Masters") – ИК. Дизайн – 1993 г.
      "Пътят на славата" ("The Glory Road") – ИК. Бард, 1994 г.
      "Луната е наставница сурова" ("The Moon is a Harsh Mistress") – ИК. Аргус, 1995 г.
      "Сираци на вселената" ("Orphans of the Sky") – ИК. Мега, 1996 г.
      "Децата на Метусела" ("Metusela's Children") – ИК. Димант, 1996 г.
      "Звездните рейнджъри" ("Starship Troopers) – ИК. Офир, 1996 г., 1998 г.
      "Двойна Звезда" ("Double Star") – ИК. Офир, 1996 г.
      "Врата към лятото" ("The Door into Summer" – ИК. Офир, 1996 г.
      "Странник в странна страна" ("Stranger in a Strange Land")– ИК. Камея, 1997 г.
      "Отвъд залеза" ("To Sail Beyond the Sunset") – ИК. Пан, 1998 г.
      "Спечели облог за Сатаната" ("JOB: A Comedy of Justice") – ИК. Лира Принт, 1999 г.
      "Фрайди" ("Friday") – ИК. Лира Принт, 1999 г.
      "Достатъчно време за любов" ("Time Enough for Love") – ИК Квазар. 2003 г.

      Библиография на английски:

      Novels:
Beyond this Horizon ..................................... 1948
Sixth Column ............................................ 1949
The Puppet Masters ...................................... 1951
Double Star ............................................. 1956
The Door Into Summer .................................... 1957
Starship Troopers ....................................... 1959
Stranger in A Strange Land .............................. 1961
Glory Road .............................................. 1963
Farnham's Freehold ...................................... 1964
The Moon is A Harsh Mistress ............................ 1966
I Will Fear No Evil ..................................... 1970
The Number of the Beast ................................. 1979
Friday .................................................. 1982
J.O.B. A Comedy of Justice .............................. 1984
The Cat Who Walks Through Walls ......................... 1985
To Sail Beyond the Sunset ............................... 1987

      The Future Series:
The Man Who Sold the Moon (Col) ......................... 1950
The Green Hills of Earth (Col) .......................... 1951
Revolt in 2100 (Col) .................................... 1953
Methuselah's Children ................................... 1958
Orphans in the Sky (Col) ................................ 1963
The Past Through Tomorrow ............................... 1967
Time Enough for Love .................................... 1973

      Juvenile Books:
Rocket Ship Galileo ..................................... 1947
Space Cadet ............................................. 1948
Red Planet .............................................. 1949
Farmer in the Sky ....................................... 1950
Between Planets ......................................... 1951
The Rolling Stones ...................................... 1952
Starman Jones ........................................... 1953
The Star Beast .......................................... 1954
Tunnel in the Sky ....................................... 1955
Time for the Stars ...................................... 1956
Citizen of the Galaxy ................................... 1957
Have Space Suit Will Travel ............................. 1958
Podkayne of Mars ........................................ 1963

      Collections:
Waldo & Magic Inc. ...................................... 1950
Assignment in Eternity .................................. 1953
The Menace From Earth ................................... 1959
The Unpleasant Profession of Jonathan Hoag .............. 1959
The Worlds of Robert Heinlein ........................... 1966
Expanded Universe ....................................... 1980
The Fantasies Of Robert Heinlein ........................ 1999

      Non Fiction:
Grumbles From the Grave ................................. 1989
Take Back Your Government ............................... 1992
Tramp Royale ............................................ 1992

      Anthologies:
"Waldo" – WALDO AND MAGIC, INC. ......................... 1950
"We Also Walk Dogs" – THE GREEN HILLS OF EARTH .......... 1951
"By His Bootstraps" – THE MENACE FROM EARTH ............. 1959
"Goldfish Bowl" – THE MENACE FROM EARTH ................. 1959
"Solution Unsatisfactory" – EXPANDED UNIVERSE ........... 1980
"Beyond Doubt" – ASTONISHING STORIES .................... 1941
"Pied Piper" – ASTONISHING STORIES ...................... 1942
"Let There Be Light" – THE MAN WHO SOLD THE MOON ........ 1950
"Lost Legacy" – ASSIGNMENT IN ETERNITY .................. 1953
"Successful Operation" – EXPANDED UNIVERSE .............. 1980
"Unpleasant Profession of Jonathan Hoag" – UNKNOWN WORLDS 1942
"Elsewhen" – ASSIGNMENT IN ETERNITY ..................... 1953
"They Do It with Mirrors" – POPULAR DETECTIVE ........... 1947