Аngel Sanctuary

     Не знам точно как да подходя към това филмче. От една страна ми хареса изключително много, от друга всъщност не знам какво точно му е хубавото. Цялостното настроение, може би, атмосферата... Така или иначе истината е, че решихме да пишем точно за AS в този брой, основно защото е кратко. Не че иначе нямаше да стигнем до него, разбира се, но в случая количественото натрупване на сесии/годишни изпити доведе до качествено изменение на времето за писане, т.е. оряза го с девет десети. С толкова намаляха и възможностите за избор на филм за отразяване, защото японците имат подлия навик, когато правят сериал, да го правят в огромни количества :) Пак повтарям, това не значи, че Ангелското Убежище не е добро, но нека се опитаме и да видим защо ;)

     Историята: Мания на повечето японски тийнейджъри, ако вярваме на анимето, е да се влюбват в сестрите си. Мода някаква, вероятно, кой знае. Главният герой Сетсуна (не се смейте, и вие така щяхте да се казвате, ако бяхте създадени от японец-хомосексуалист :Р Не че знам със сигурност, че е такъв, просто само така си обяснявам някои... неща...), та главният герой Сетсуна не е изключение от това правило. При него обаче има отежняваши обстоятелства – животът му е тежък, той е аутсайдер и дете на разведени родители. Майка му го мрази и той живее при баща си. С пo-малката си сестра Сара може да се вижда единствено за кратко около училище. Но това не му пречи да е безумно влюбен в нея, а по-късно разбираме, че и тя в него. Изненадващо, но това е и основата на целия филм, въпреки фантастичността на сюжета.
      Малко по малко в живота на Сетсуна започват да се случват необясними неща – хора, които не познава, се опитват да го убият, странно малко момиченцe и голямата му... хмм... *кака* се държат така, сякаш го познават, а за капак на всичко самият той започва да се променя по особен начин. Накрая разбира, че в тялото му е преродена душата на *органичния* (не питайте) ангел Алексиел – небесно създание с огромна мощ, което някога вдигнало бунт срещу Господ и било прогонено от Рая. Именно от това се интересува и странното момиче Кураи, което се оказва демон от адското кралство Джехена, спасено някога от ангела в поредната война между Рая и Ада. Затворената в Сетсуна душа е също и цел на *неорганичния* (споменах ли да не питате?) ангел Рошиел – брат/сестра на Алексиел (аз поне не можах да уточня пола на бедното създание – говори като мъж, говорят за него като за такъв, лицето му може да е на каквото си поискате, носи високи токчета и има дълъг маникюр... бе Азис пасти да яде :Р), чиито мотиви така и не стават ясни, но не се спира пред нищо, за да съживи сестра си, Алексиел.

      Хубавото: На първо място атмосферата. Подобна е малко на "Beyond" от "Animatrix". Нещастната любов на Сетсуна и сестра му е нещо, което няма как да не те хване за гърлото, краят на първия епизод е направо разтърсващ. На много места има моменти, в които се чувстваш толкова силно съпричастен с героите, че сякаш това, което им се случва, е лично твое преживяване. Досега не съм бил свидетел на подобно нещо в аниме-филм.
      Анимацията също е много качествена. Без прекомерни хипертрофии, освен че героите са може би прекалено високи и слабовати, но в сравнение с разни Покемон/Sailor Moon изцепки, това е повече от допустимо. Героите са нарисувани много добре и екшън сцените са страхотно изпипани.
      Музиката също ми хареса. Макар и да не е нещо запомнящо се, е приятна и унасяща. Отново има прилика с "Beyond".
      Историята, която ще спомена и в лошите страни на филма. Наистина не звучи кой знае колко вълнуващо, така както съм я написал горе, а и, честно казано, не е. Но грабва. Някак те кара да се почувстваш съпричастен (знам, че се повтарям, съжалявам), да не можеш да се отделиш от нея. И дори да не можем да намерим друго, за което да я похвалим, не е ли това най-важното в една история?

      Лошото: Няма да споменавам безумните субтитри, които се сменят през 0.9 стотни, променят имената на един и същи герой през два кадъра и са с възможно най-нечетливия шрифт, измислян някога от дрогирана морска крава, по простата причина, че те нямат нищо общо с качеството на филма, а единствено на скапания пиратски диск, от който го гледах, и единственото оправдание да изписвам вече четвърти ред по въпроса е, че в графата "минуси" нямам кой знае какво да кажа. Ама дълго изречение, а? ;)
      Не, ако трябва да сме честни, филмчето си има и лоши страни. Доста разтеглено на моменти, дори в рамките на трите си епизода. Лиричният елемент започва да понатежава от едно време нататък и тоталната незаинтересованост на главния герой от спасяването на света (верно си е, че никой не го и кара, което е грозно и невъзпитано oт тяхна страна, мисля) или унищожаването на злото е леко дразнеща. Нищо против реалистичните образи, ама нашият човек само с оная си работа мисли, бе!
      Основен и тежък минус на цялото филмче обаче е липсата на финал. Да, животът е гаден и сериалът свършва, точно когато истинската история трябва да започне. Уви, едва три от общо деветте части на комикса са филмирани и засега проектът е замразен. Точно когато нашият герой най-сетне приема предназначението и ролята си в побъркания свят, в който тялото му е просто носител на чуждо съзнание, проклетите японци решават да го спрат. Отврат!

      В заключение: Много, как да се изразя, лично филмче, което не можете да не почувствате близко до себе си. Не блести с нещо конкретно, но като цяло оставя много приятно усещане след себе си. И както казах, заслужава си да се изгледа дори само заради края на първия епизод – толкова разтърсен емоционално никога не съм се чувствал от анимационен филм. Просто го вижте – кратко е, не отнема време и няма да загубите кой знае колко, ако не ви грабне. И все пак мисля, че ще ви хареса :)