Брой 9 Ревюта
КНИГИ НА БРОЯ: Скитащият огън и Най-тъмния път
Автор: Гай Гавриел Кей
Издател: Ера
Ревю:
Пиша сборно, поради щото така или иначе говорим за
една история в три книги и няма какво толкова да им се разглежда поотделно. Пък
и отдавна съм забравил в коя точно какво се случваше. За това и няма да се пъна
да разказвам сюжети, пък и който е чел Силмарилиона, общо взето сигурно е наясно
;). Историята майсторски се заплита, докато всичко води до неизбежната битка с
Ракот Маугрим и т.н., и т.н. клишета...
Кей е наистина великолепен до края, няма нито една излишна
страница и в двете книги, нито една излишно разтеглена сцена. Е, малко жестоко
се отнесе към някои от героите си към края, но си беше в духа на книгата, за
разлика от абсолютно неуместните зверства на Фарланд. Красотата на езика му
(нямам идея доколко е запазена в българските издания, нямам и намерение да
разбирам) (и по-хубаво, че нямаш бел.Ян) би трябвало да е известна за
тези, които са чели първата книга, та няма да се прехласвам излишно, но
цялостната поетичност, която блика от всяка страница... не, това не се описва,
това се ЧЕТЕ! И то при първа възможност. Задължително! Нищо друго не ми идва на
ум... какви плюсове, какви минуси?! За плюсове вижте ревюто ми за Лятното
дърво, а не виждам други минуси, освен може би недоразвиването на някои от
сюжетните линии и характери. Но все пак, на фона на всичко останало би било
смешно и дребнаво да се трогваме от такива дефекти.
В резюме: Който е харесал първата част, ще хареса втора и
трета два пъти повече, който не я е харесал – изобщо да не ми ги цапа, а който
не я е чел, да си посипе главата с пепел, да седне кротко в ъгъла на тъмно и да
се срамува! И когато много внимателно обмисли постъпката си, да стане и да си
купи цялата трилогия за наказание. Пък то не наказание, а награда де, но...
Роланд
Оценка: 10/10 Роланд, Ян
***
СЪБИТИЕ НА БРОЯ: Звяр незнаен
Автор: вариъс артистс, съставител Пламен Митрев
Издател: Елф
Безспорно едно от събитията в началото на 2003-та
година е излизането на сборника с българско фентъзи Звяр Незнаен. Наложи ни се
доста да го почакаме, но както са казали старите хора – по-добре късно,
отколкото никога. По стечение на обстоятелствата Звярът се оказа и първата
българска книга (в нашия жанр, ъф корс) за тази година, тъй че определено
заслужава по-специално внимание. Включени са 34 автори, като участниците варират
от тийнейджъри до вече утвърдени имена с доволно количество (качествени)
публикации зад гърба си. Дълго мислих и в крайна сметка реших да се откажа от
пространния анализ, разказ по разказ, който бях планирал първоначално – няма да
е етично. Оценка също няма да слагам (така или иначе за сборник иде реч, сложно
става). Само ще Ви помоля да дадете един шанс на книгата – мисля си, че всеки
може да открие нещо, което ще му допадне. Личните ми фаворити са разказите на
Адриан Лазаровски, Иван Атанасов, Иван Димитров, Кира Валери, Любен Дилов, Елена
Павлова, Христо Пощаков и Николай Теллалов...
Плюсове:
+ Най-накрая сборник с българско фентъзи.
Минуси:
– Типичните за ИК Елф камари правописни (и не само) грешки, на мен лично не ми пречат, но доста хора бяха подразнени.
– 90% от разказите биха станали още по-добри при подходяща редакторска намеса.
Заключение: Евала на Пламен, че при всичките трудности се пребори и в
крайна сметка пусна сборника. Ако материалите бяха минали и през някакво
редакторско и коректорско сито, ситуацията щеше да е просто желязна...
Ян
Оценка: N/A
***
Заглавие: Денят на Дракона (WarCraft #1)
Автор: Ричард А. Кнаак
Издател: Серпис
Ревю:
Еех, Азерот, елфи, джуджета, орки, дракони... Все още
си спомням първата среща с игрите от поредицата WarCraft през далечната 1997
година. Хубави времена бяха. Най-сетне убедих родителското тяло, че не е лоша
идея да се обзаведа с домашен компютър и първата ми работа, когато го получих
през януари 1998-ма (мда, 6 месеца след като се бяхме договорили с наш'те), беше
да си инсталирам WarCraft 2 – единствената игра, която и до ден днешен пазя на
харда.
Четири години по-късно Серпис ни поднасят първия роман от поредицата,
писана по една от най-успешните компютърни игри на всички времена. Бога ми, исках
да харесам книгата! Уви, не се получи. С огромно съжаление трябва да призная, че
съм чел само едно по-слабо фентъзи през изминалата 2002-ра година –
Изкуплението на Алтал. И ако там можехме да търсим причината в тоталното
изчерпване на автора (или в напредналата му възраст и съответните неизбежни
промени), то при Денят на дракона подобен довод просто не важи.
Историята: Непокорният магьосник Ронин (мога да
приема, че Кнаак си пада по Япония и историите за самураи, но да наречеш главния
герой в книгата си така, още повече когато е магьосник...) е изпратен на
опасна мисия в контролираните от орките земи на Каз Модан. Помагат му сексапилна
елфа (мне, не е правописна грешка, така си е преведено), рейнджърка и
джудже – ездач на грифон (споменах ли, че по оригиналност Кнаак направо удря
в земята Салваторе и неговата Алена сянка?).
Плюсове:
+ Готино оформление на корицата.
+ Добър превод.
+ Паладините, които така или иначе са ми адски противни, са представени като фанатизирани дръвници – браво, Ричард, браво Кнаак :)
Минуси:
– Плосък сюжет, пълен с откровени недомислици и противоречия.
– Плоски персонажи.
– Липсва каквато и да е интрига.
– Диалозите на моменти конкурират книгите за Конан с малоумието си.
Заключение: Адски слаба книга, предназначена основно за
маниаци на тема WarCraft. Останалите съвсем спокойно могат да я пропуснат...
Ян
Оценка: 4/10
***
Заглавие: Надвисналата сянка
Автор: Глен Кук
Издател: Лира принт
Ревю:
След кратко очакване Лира принт ни поднася и втора
порция от приключенията на Отряда. Накратко, за какво става въпрос: Изминали са
шест години от потушаването на бунта. Въпреки това империята на Господарката е
все още нестабилна. Малка част от Черния отряд е изпратена в отдалечен град, за
да провери твърде обезпокоителни слухове. Новата задача ще изправи наемниците
пред стари врагове и приятели.
Плюсове:
+ За разлика от първа част, този път историята обхваща по-малък период от време и по тази причина е представена по-добре, без
накъсвания.
+ Сюжетната линия е разделена на две и освен през погледа на Знахаря се разказва и от местния кръчмар Скубльо.
+ Запазена е характерната за дарк фентъзито мрачна атмосфера.
+ Запазен е и обичайният за Кук черен хумор.
+ Преводът на Елена Павлова отново е на добро ниво, а като човек, чел поредицата и на английски, заявявам, че текстът си е откровено труден.
+ И в тази част липсват отявлено добри герои, въпросът е кои са по-малко лошите.
Минуси:
– Ами и тази книга е малко кратичка, някои събития са претупани, други направо прескочени.
– Липсват закачките между двамата магьосници – Гоблин и Едноокия, – които разведряваха първа част.
– Уви, междинната книга, описваща приключенията на Гарвана, не е предвидена за издаване, а тя хвърля яснота върху някои от мъглявите въпроси в трилогията
Заключение: В крайна сметка Надвисналата сянка ще се хареса на феновете на Кук, но особеният стил сякаш не я популяризира сред масовата публика.
Берик
Оценка: 8.5/10 Берик, Ян
***
Заглавие: Лешояди
Автор: Дан Симънс
Издател: Квазар
Ревю:
Никога няма да забравя моята първа среща с Дан Симънс
като автор – магията Хиперион. Едно епично повествование за битки, технологии и
най-вече за хора. За моя най-голяма изненада се оказа, че авторът когото най-много уважавам след Зелазни в областта на SF, всъщност не пише толкова фантастика, колкото хорър. Повечето хора класифицират и Лешояди като хорър, но според мен той е по-скоро трилър с елементи на фантастика.
Сюжет: Симънс ни пренася в днешната реалност,където обаче
съществуват хора със способността да контролират чуждите съзнания. Книгата
започва с изключителна откриваща сцена в нацистки концентрационен лагер през 1942
г. След това ни пренася в настоящето, където трима души със способността играят
ежегодната си игра – печелят точки в зависимост от изисканото зло, което са
причинили. Следва предателство и множество "нещастни" случаи в едно малко
градче, които довеждат до формирането на групичката добри обикновени хора, чиято
цел е спирането на лошите. Интригите се задълбочават, когато в действието се
намесват и други сили...
Плюсове:
+ Изключителната атмосфера и стил за Симънс.
+ Много добрият превод на Елена Павлова.
+ Заплетената история, държаща в напрежение до края.
+ Изключително добро начало и край на книгата.
+ Добре изградените персонажи и добро количество откачалки, задължителни за
всеки трилър.
+ Едно феноменално описание на живота в лагерите през WWII, съизмеримо по въздействие със Списъкът на Шиндлер
Минуси:
– Средните триста страници на Лешояди – действието просто буксува.
– Липсата на развитие на персонажите – какъвто е даден герой в начaлото на
книгата, такъв си е до края.
– Високата цена – 15 лева са много.
Заключение: Книгата е много добре написана, оставя траен спомен. Чете
се на един дъх с изключение на втората третина. Дан Симънс не използва някаква
нова идея, но перфектно рaзработва стари такива, и със завидна лекота постига ниво,
за което Кунц и други автори в този жанр не могат и да мечтаят. Недостатъците й
се определят от самия й жанр, така че не са болка за умиране. Задължителна книга за всеки фен.
The Dragon
Оценка: 9/10 The Dragon, Ян
***
Заглавие: Вълчето братство
Автор: Дейвид Фарланд
Издател: Бард
Ревю:
Втората книга от поредицата е вече факт, а по
времето, когато ще излезе броя, вероятно ще видим и третата. Големият спор дали
Фарланд тръгва нагоре или надолу, тепърва ще се разгаря. А аз, разбира се,
започвам със сюжета:
... който тръгва буквално от там, където свършва първа книга и
отново се развива в рамките на няколко дена (ако продължава тъй, Фарланд ще
вземе награда за най-краткотрайно фентъзи :) – всичко се случва за две седмици).
Та Радж Атън се оттегля и пътем решава да удари родното кралство на Габорн,
Мистария. Земният Крал се опитва да се притече на помощ на сънародниците си,
Боренсон се отправя на опасна мисия, баща му Роланд, бивш посветител, възвърнал
даровете си, тръгва да го търси и всичко се превръща в една смъртоносна
надпревара, тъй като от недрата на земята извира нова опасност.
Плюсове:
+ Действието отново е бързо, стегнато и компактно, с добър баланс между събитията.
+ Лигавите главни герои Габорн и Йоме този път са на заден план и не досаждат много.
+ Радж Атън все още си е пич и не залита на страната на доброто, както се опасявах, че ще стане.
+ Повечето от новите герои са доста готини, особено принцът-сваляч и шегаджията Барон Пол.
+ Кървищата не са забравени, а в края Боренсон е застигнат от зла съдба :).
Минуси:
– Този път политическите интриги са избутани от досадно препускане насам-натам.
– Половината герои нямат идея какво по дяволите правят.
– Съдбата на Боренсон трябваше да застигне Габорн (тоя май ще излезе по-лигав и от Ранд).
– Преводът отново е толкова мизерен, че чак не прави впечатление. Все пак след 500 страници хали, магесници и огнетъкачи спира да ти пука за качеството на превода.
Заключение: Мда, в крайна сметка книгата сякаш е крачка надолу. Не, че е лоша, но много заприличва на Войната на студенокръвните, а такива вече сме ги чели доста. Повечето оригинални идеи се размиват и не се оползотворяват.
Берик
Оценка: 7/10 Берик, Ян
***
Заглавие: Войната на Либърти
Автор: Джеф Груб
Издател: Серпис
Ревю:
На тeория по игра е невъзможно да се направи добра
книга. Просто в игрите няма достатъчно материал, за да се напише нещо хубаво.
Дребни изключения като Planescape: Torment (която, btw, също е адски слаба като книга) и
Legacy of Kain само потвърждават правилото. Разбирате ли накъде бия?
Не, не разбирате. Войната на Либърти е разкошна. Малък бисер!
Непретенциозен малък бисер, което я и спасява от опустошителна критика.
За разлика от Warcraft: Денят на Дракона, която изглеждаше, сякаш е писана от
рядко изтрезняващ, рядко ставащ от компютъра, пристрастен към Warcraft и
непрочел и една книга през живота си 13-годишен, Войната на Либърти е написана
със стил и хумор, има автентичната атмосфера на играта, без да носи неизбежната
елементарност на сюжета на една реално-времева стратегия. Потапя те в действието
без излишни предистории и те държи до последния момент. Току що я оставих, а си
я купих преди 3 часа.
Историята следва най-важните събития от теранската кампания на
оригиналния Starcraft, представени през погледа на репортера Майк Либърти.
Принуден поради проблеми с корумпираната управа на планетата Тарсонис, да
прекара няколко месеца като военен репортер на борда на конфедерационния кораб
Норад II, Либърти става свидетел на нападението на Протосите над планетата Чау
Сара, започнало войната на трите раси. Малко по малко, той се потапя в мрежата от
корупция и интриги, в която се е оплела Конфедерацията и скоро се присъединява
към войнстващия терорист Арктур Менгск. Сближава се и с Джим Рейнър и Сара
Кериган. И всички те следват плановете на Менгск, докато не става ясно, че
"спасителят" на човечеството може да се окаже неговият най-жесток враг...
SPOILER: Всъщност книгата свършва там, където свърши
предпоследната мисия на теранската кампания – с примамването на зергите на
Тарсонис, пълното унищожение на планетата и изчезването на Кериган.
SPOILER
Единственото, което не ми хареса, е трогателната липса на каквито
и да било протоси, освен като бегли описания и споменавания, но тях така или
иначе ги няма в частта от играта, в която се развива действието на книгата.
Разчитам на следващите.
Тук е моментът да похваля отново издателите (Серпис) и преводача
(Светослав Ковачев, крайно неизвестен ми персонаж...) за изключително добре
свършената работа по оформлението и превода. Това се виждаше и в Денят на
Дракона, но пък тя е толкова безбожно дебилска, че там няма голямо значение.
Преводът е много добър (доколкото мога да преценя, без да съм чел оригинала) и
никъде не намерих нещо, за което да се хвана. Изненадващо, преводите на имената
на единиците от играта също са много подходящи и обяснени с бележки под линия,
от което си личи, че преводачът или е много навътре в Starcraft вселената, или е
положил адски голямо усилие да се образова. Така или иначе заслужена 6-ца и за
старанието, и за резултата.
И така, на тези, които имат поне малко положителни чувства към
играта, препоръчвам книгата горещо, просто е задължителна. За останалите (макар
че аз съм към първите и не съм съвсем обективен) ще кажа само, че тя е една
много приятна, пък макар и малко елементарна военна фантастика и при всички
положения тотално разочаровани не би трябвало да има.
Плюсове:
+ Прекрасната атмосфера на Starcraft.
+ Показването на историята от по-реална и човешка гледна точка в лицето на
Майк Либърти, който е един от малкото недразнещи добри и миролюбиви персонажи,
които съм засичал в книга от доста време насам. Макар че това е свързано и с
един от минусите, де...
+ Приятният стил и език, на който е написана книгата. Нито е изпълнена с
патос в стил "We shall overcome!", нито е излишно елементарна и дразнещо
веселяшка.
Минуси:
– Все пак доста елементарният сюжет. Макар че, имайки предвид
материала, на който се базира историята, може да се каже, че нивото на сюжета си
е страхотно, но като за фантастика леко издиша.
– Героите са доста недоразвити като характер, но мисля, че за обема на
книгата са представени максимално ясно, а и това все пак си е книга по игра,
какви характери толкова?
Ох, не станаха големи минуси и много оправдателни, такива едни, но аз
наистина съм адски доволен от книжката и минуси сложих само колкото да има.
Роланд
Оценка: 9/10 Роланд, 8/10 Ян
***
Заглавие: Crossroads of Twilight
Автор: Робърт Джордан
Издател: Бард; предстои да излезе май 2003
Ревю:
Първо да се изясня – аз съм луд фен на
поредицата, прекарвам средно по 2 часа на ден по разни WOT сайтове и форуми и за
една година съм препрочел всяка от книгите поне по 3 пъти, някои по 5-6. Затова и
надали ще учудя някого с това, че си поръчах 10-та част от amazon.co.uk.
Стигаме до самата книга и ревюто й. Честно казано съм раздвоен в
оценката. От една страна, това е безспорно една от най-слабите книги в
поредицата досега. От друга, хареса ми въпреки немалкото си слабости. Но да
караме подред:
Плюсове:
+ Невероятно, но повечето герои в книгата се държат
по-адекватно от обикновено и развитието на повечето герои, особено Мат, Перин и
Егвийн е в положителна посока. По едно време дори забравих колко ме дразнят
Перин и Егвийн. Айез Седай започнаха да се държат по-адекватно и в съгласие с
здравия разум, взеха да правят връзка с реалността.
+ Най-накрая и в тази серия се появи една по-нормална любовна
история (Мат–Тюон). И тя не е нещо феноменално, но в сравнение с абсолютно
нелепите такива Ранд–Елейн+Авиенда+Мин; Перин–Файле; Егвийн–Гавин и т.н. е
огромна крачка напред.
+ Политическите интриги стават все по-заплетени и интересни, което
за мен е плюс, за много други – голям минус.
+ Появяват се някои доста интересни второстепенни герои.
+ На няколко пъти книгата успя да ме изненада много, което си е постижение след прекараните месеци по WOT форумите.
+ Изсумтяванията и приглажданията на роклите са доста по-малко от обикновено.
+ Книгата може да послужи за добра подготовка за следващата, така че ако сте оптимисти, утешете се с около 10% шанс, че следващата ще е по-добра.
+ Мрачна атмосфера.
Минуси:
– Основният безспорно е това, че много малко наистина важни и големи събития се случват в тази книга. Няма голямо развитие по
никоя от основните сюжетни линии, а при някои развитието е направо микроскопично. Книгата спокойно можеше да е 300 страници вместо 700 с качествен редактор, дори и да се запази донякъде доволно описателния стил на Джордан.
– Краят е много слаб, особено в сравнение с предишните части. Книгата просто свършва... с една голяма изненада накрая, наистина, но не е истинска кулминация и тази изненада дойде направо отникъде и изведнъж. Имам чувството, че Джордан е писал там година и половина, издателите са започнали да го притискат да предава книгата и той просто е спрял, докъдето е стигнал, поредактарил е
леко другите глави и е предал ръкописа на Тор.
– Отстъпниците почти не присъстват, което е пълно безобразие :(
– Темпото на книгата е доволно бавно, дори в сравнение с предишните части.
– Основните сюжетни линии (на Мат, Ранд, Перин, Елейн и Егвийн) нямат почти никаква връзка помежду си.
– Почти никой не реагира на грандиозното прочистване на Сайдин.
Заключение: Книгата се препоръчва само на върли фенове на
Джордан, макар че и тях е възможно да откаже от поредицата. Останалите могат
спокойно да пропуснат десетата част и ако ги интересува финалът, да чакат
последната книга. Особено разочаровани ще са любителите на битки и екшън сцени,
защото такива просто няма. Макар че Джордан се хвали, че знае въпросния финал, аз съм
почти сигурен, че не знае как да стигне до него.
Mat&Dem oder Dem&Mat
Оценка: 7.5/10 Demandred, 6/10 Matrim
***
Заглавие: Пълноземие
Автор: Николай Теллалов
Издател: Квазар
Ревю:
Пълноземие е третата книга на Николай Теллалов,
която продължава историята започната в Да пробудиш драконче и Царска заръка.
Трябва да призная, че отдавна бях чувал за поредицата, но чак след излизането на
третата книга се престраших да си ги взема. Признавам, че не съжалих и за миг.
Теллалов много умело е съчетал моменти от съвременния живот, с научна фантастика
и народни предания. Така забърканият коктейл се оказва много увлекателен.
Сюжет: Първата книга Да пробудиш драконче се развива в
края на деветдесетте, при разходка в планината, младият Радослав събужда
заспалата от десет века змейска щерка Верена и се влюбва в нея. Към края на
книгата, обаче, двамата са разделени и Радослав се отправя към митичната Долна
земя, да търси любимата си.
В Царска заръка действието се развива няколко месеца по-късно.
Този път героите са други. От Долната земя пристига пратеник, да търси Верена, а
в същото време способностите на Змейската щерка са привлекли вниманието на
тайните служби по целия свят.
В Пълноземие, действието отново се връща към Радослав, който
вместо в Долната земя попада в паралелна вселена при това нaпред в бъдещето.
Плюсове:
+ Историята е много добра и се развива с прилично темпо.
+ Gероите са много земни и добре описани.
+ В първите няколко глави книгата прилича на доста добра военна
фантастика.
+ Използването на жаргонни думи обогатява атмосферата.
+ Всяка следваща книга е близо два пъти по-голяма от предишната.
Минуси:
– Може би малко мудното действие в средната част,
характерно и за трите книги.
– Неравномерно разделените екшън сцени – в първите две книги в
края, а в Пълноземие – в началото.
Заключение: Определено ги препоръчвам на всички почитатели
на фантастиката. Но заради зрелоста, която лъха от книгите, едва ли ще се харесат
на закоравелите фентъзи маниаци. И все пак -– опитайте, дайте шанс на българската
литература.
Берик
Оценка: 8/10 Берик
***
Заглавие: Снежен Крах
Автор: Нийл Стивънсън
Издател: Квазар
Ревю:
Историята накратко: млад и способен, но напълно лишен
от амбиции хакер, размотаващ се с комплект самурайски мечове в компанията на
украинска рок звезда, дължи услуга на Мафията. Случайността го сблъсква с
предприемчива мома-куриер, странен и страшен алеут с ядрена бомба, най-богатия
човек на света, шефa на мафията, останките от федералното правителство, куп
зомбирани или пък просто тъпи персонажи и т. н.
Целта: да спасим човечеството.
Или поне неговите останки. По пътя има много битки и в истинския свят, и в
Метавселената. Ще бъдем облъчени с тонове информация за древни религии,
алтернативни тълкувания на популярни текстове от Библията, теории в областта на
лингвистика и не на последно място – ще се почувстваме като у дома си в един
разкошно изграден виртуален свят.
Плюсове:
+ Книгата е въздействаща и предизвикателна. Авторът съумява да изгради реален сайбърпънк свят, за който не е трудно да
повярваме, че ни дебне зад кьошето на бъдещето.
+ Главните герои са атрактивни личности с ярко присъствие. Дори имената им са много бизарни – Хиро (от hero – герой) Протагонист (освен като положителен герой може да се интерпретира и като създаващ проблеми), Уай Ти (съкращение на Yours Truly или по-вероятно на грубо изругаване), Дей5ид (как ли се произнася име, в което латинското V е заменено с арабско число).
+ Сюжетната линия е нахъсана, интензивна, задъхана. Има повече обрати от завоите на Петрохан.
+ Авторът ни радва с прилична доза черен хумор в описанията на "типичния" тийнейджър, останките на федералното правителство (справедливо заврени там, където слънце не прониква), японското разбиране за авангардна музика, голямото семейство на мафията. Въобще не се е посвенил да се изсмее в лицето на американската мечта - нагло, с оголени зъби. "People do whatever the
fuck they feel like doing, you got a problem with that? Because they have a right to. And because they have guns and no one can fucking stop them."
+ Преводът е на Светлана Комогорова – Комо. Шапка й свалям. Като
човек, борил се с текста на английски, смело мога да заявя, че жената се е
справила с доста трудничкия постапокалиптичен език на Стивънсън.
Минуси:
– Най-лошото, за което се сещам по тази книга, е
коректурата. Формулата е по правописна грешка на страничка. Има и няколко
лапсуса на редактора – всички знаем, че рустикариански всъщност значи селски все
пак. И не, няма такова нещо като "ролеви модел"!
– Мотивацията на героите ми убягна леко. Ясно е, че искат ама
много да се сборят със злите, но защо – май никой не разбра. Кое определя
изборите им във всеки един момент на повествованието? Отговорът на автора е
доста декларативен, без да е подкрепен с факти.
– На моменти причинно-следствената връзка е доста тъничка. Нещата
се случват, уж като резултат от предишни действия на главните действащи лица, но
практически непредубеденото око няма да открие нищо подобно.
Заключение: Книга-явление. Текст, наситен със
сайбърчувственост и възприятия, умело изтъкан от реалност, виртуалност, легенди
и митове. Мегатрилърът на информационна ера.
Antonia
Оценка: 9.5/10 Antonia