Talion: Revenant
Michael A. Stackpole
Автор: Ян
Миналото лято за пореден път попаднах в ситуацията да нямам
нищо за чететне. Сред няколко дълги и в крайна сметка безплодни обиколки по
сергиите със стари книги, реших да се разходя до "Хемус" с надеждата,
че най-накрая са получили стока. Продавачката ме посрещна усмихнато (и как
няма да се усмихва, като редовно си оставям там цялата заплата :/) и бързичко
измъкна една купчина книжки. За съжаление ентусиазмът ми трая около 2 минути
– достатъчно, за да установя, че от 20 нови заглавия 17 са части от разни поредици,
две от които все още недописани. Изпсувах наум и сериозно се замислих дали
да не си купя някой от томовете на Камъните на силата на Гемел,
нищо че ги имам на български. В този момент погледът ми попадна на една шарена
корица. На нея с големи червени букви беше изписано "Talion", а под него с по-ситен
шрифт "Revenant". Името на автора – Michael A. Stackpole – смътно ми говореше
нещо, но не можех да се сетя какво по-точно. Един бърз поглед към написаното
вътре ме убеди, че книгата не е част от някаква огромна поредица, така че
прежалих 16 лева и си я купих. В общи линии почти спринтирах до вкъщи с идеята
моментално да почвам да чета. За съжаление плановете са едно, а реалността –
съвсем друго нещо. Четенето се отложи с близо месец и да си призная почти
бях забравил за книгата, докато една вечер случайно не я мернах на библиотеката.
Взех я с идеята да почета 20-тина минути и докато се усетя, навън беше съмнало,
а аз трескаво отгръщах поредната страница... Но стига лирични отклонения, време
е все пак да спомена за какво иде реч в самата книга.
Сюжет: Историята ни пренася в Разцепената империя(The
Shattered Empire). Главният герой Нолан е роден в покорената държава Синджария (Sinjaria).
Останал сирак на 12-годишна възраст, той се отправя на дълго пътешествие до
Талиана(Talianna) с една единствена цел – да постъпи в ордена на Талионите
(Talion в превод значи "определяне на наказание на виновника по принципа
зъб за зъб, око за око – lex talionis") и да стане Justice (имайки предвид
концепцията на книгата, най-точният превод ще е нещо от рода на Съдия-изпълнител,
а не Справедлив). Подбудите му, поне в началото, далеч не са идеалистични.
Желанието му да стане точно Съдия (или Justice, ако повече ви харесва) е продиктувано
основно от желанието да отмъсти на убийците на семейството си. За негово съжаление (и
наша радост), плановете му се объркват, когато Върховният Магистър на Талионите
му дава задачата да опази живота на краля, унищожил Синджария и избил семейството
му, при това от посегателствата на убиец, за когото дори Магистрите смятат,
че не може да бъде убит...
Талионите: До голяма степен организацията на Талионите
ми напомни за многобройните рицарски ордени плъзнали навсякъде из Средновековието.
Макар официалната им роля да е на арбитри между отделните кралства, които
поне на книга не се месят в политическите интриги на управляващите, реално
погледнато Талионите определят правилата на играта, па макар и задкулисно (това
стана баси кривото изречение, ама карай).
Орденът е разделен на шест части: Елити (Elite), които
яздят огромни ястреби и основно служат за куриери и разузнавачи, Магьосници (Wizards),
които явно се занимават с магии, Стрелци (а не лъкометци, както беше
превел Archers "най-добрият преводач за 2002-ра година"), Воини,
Копиеносци и споменатите вече Съдии (Justices). Воините, Стрелците
и Копиеносците най-често служат в личните гвардии на владетелите. Поне на
мен най-интересни ми бяха именно Съдиите. Отредената им роля е на радетели
за справедливостта, пред които рангът няма никакво значение. Тъй като обикновено
работят сами, те преминават и най-тежкия курс на обучение, който ги превръща
в смъртоносни майстори на бойни изкуства, владеещи странна магия – да поглъщат
душата на осъдения. Целият трик се извършва посредством татуировката с форма
на череп, която получава всеки от тях при завършване на обучението си. За
да се избегнат своеволията, след всяка мисия, при която е погълната душа, Съдиите (хубу
де, може и Справедливите да са), преминават през специален ритуал на пречистване.
Ако умишлено са погълнали душата на невинен човек, или пък са го направили
ей така заради спорта, договорът им се прекратява. Посмъртно.
Авторът: Michael A. Stackpole е от типа автори, на които хем се възхищавам, хем ме дразнят адски много. Просто защото е поръчков
автор. Изградил си е име като писател на романи от вселените на Star Wars
(X-Wing Series), Меchwarrior и Battletech и даже когато пише в свои светове,
най-често го прави по поръчка (Пример: Първото му публикувано фентъзи Once
A Hero е писано по поръчка на Bantam). В последно време се занимава със създаването
на собствена епична фентъзи поредица – The Dragoncrown War Cycle
Плюсове:
+ Реално погледнато в книгата има всичко – екшън, приключения, романтика, интриги.
+ Героите и света са добре изградени, структурата на книгата е такава, че все едно получаваш две истории вместо една (редуват се глави, в които се разказва основната сюжетна линия, и такива, в които Нолан си спомня миналото и обучението си за Съдия. Макар на пръв поглед да изглежда странна, с тази подредба по много хитър начин е постигната нужната дълбочина на сюжета, без да се налага написването на 10 тома.. :)
+ Историята е доволна интересна...
+ Краят е брутален, донякъде неочакван и доволно изпълнен с горчивина... (ИСКАМ ПРОДЪЛЖЕНИЕЕЕЕЕЕЕЕЕ)
Минуси:
– Действието се води от първо лице (демек книгата е first person fantasy :))), което за мен не е особен минус, но доста хора ги дразни.
– Кратичко бе, мама му. Тия 467 странички ги глътнах за една вечер и след това ми се щеше да има поне още толкова (но т'ва и плюс може да е, като се замисля)