Интервю с Николай Теллалов

Автор: Берик

     По повод излизането на третия му роман – Пълноземие (ревю на книгата има някъде из броя) – разговаряме ексклузивно с Николай Теллалов
      
     Зодия Рак с асцендент Лъв. От 1972 до 1974 и от 1975 до 1984 е живял в СССР и през 1979–1980 в ГДР.
     След неуспешно кандидатстване за военен летец, отива в казармата от 1985 до 1987. От 1987 до 1994 следва във ВХТИ–София, не завършва. От 1990 до 1997 работи в Института по полимери към БАН като лаборант. До 2001 година сменя много професии и занимания, сред които строител, бояджия, въоръжена охрана в банка, пощальон, хлебар, продавач на книги на сергия, дърводелец и други подобни литературни дейности.
     От края на август 2001 е редактор в издателство Квазар.
     Да пробудиш драконче е първата публикувана от Николай Теллалов творба, издадена от Светра през 1998 г., две години след написването на романа. През 2001-а книжката е "преоблечена" в нова корица.
     Под емблемата на Квазар вижда бял свят следващият му роман – Царска заръка, декември 2001, а през февруари 2003 и третият роман от цикъла: Пълноземие. Разкази – Змейкиня и Среща са публикувани в Точка на пристигане – сборник на същото издателство от февруари 2002 г; Лято за зимнина – в сборника Таласъмия 2002, декември 2002; в сборника ВИРТ от ноември 2002 г. участва с повестта си Короната на мравките, предизвикала доста противоречиви отзиви. Довършва работата над последната книга от тетралогията – Слънце недосегаемо.
     Като замисъл и в чернови има седем нови романа и няколко разказа, два от които ще влязат в Звяр незнаен на ИК Елф и в бъдещия сборник на Квазар, който ще включва наградени творби от конкурса на същото издателство.
     Във виртуалните пространства на Интернет Н. Т. може да бъде открит в змейската си пещера под прозаичното заглавие NHT, а във форумите на dir.bg се подвизава под ника Шаркан.

Берик: Тази година започваш доста силно за два месеца – книга и участие в сборник. Ще продължаваш ли с такова темпо?

Шаркан: Надявам се да имам тази възможност. Зает съм с довършителните работи (тапети, кранчета, ключалки ;-)) по романа Слънце недосегаемо, но успоредно с това допълвам черновите на други – общо 7; с разказите е малко по-зле, защото писането на къс разказ е майсторство, до което още не съм достигнал.

Берик: Доколкото знам, освен трите книги за Змейската щерка имаш издавани само разкази. Мислиш ли за някаква нова история или първо ще завършиш четирилогията?

Шаркан: Първо ще довърша тетралогичната трилогия ;), която всъщност има три части, но втора част се състои от две книги – действието в тях е успоредно.
     Разбира се, няма да се закопая само със змейската тема, колкото и да е обширно това поле за изява. Но почнах да се чувствам като червейче в голяма ябълка – има да я лапам цял живот, без да опитам вкуснотийте от другите дървета :)))
     Като проект имам по-твърда фантастика, както и нещо мистико–технологично. Изкуших се да напиша и нещо, което дори самият аз да определя като фентъзи (не като случая с Драконче, което ДРУГИ нарекоха фентъзи, не аз).

Берик: Книгите ти са смесица между фантастика, фентъзи и съвременен екшън с български декори. По-трудно ли се работи с такъв сюжет, отколкото да речем с нещо класическо (елфи, джуджета, магьосници)?

Шаркан: Не е трудно, но за мен е скучно. Защото е твърде "култивирано" и дори канонизирано без всякакви кавички. А мен дивото ме зове :)
     И втората по ред, но не и по важност причина:
     Ами... да, слушал съм като малък приказки за елфи и други такива, но от змейове, таласъми и самодиви много повече ми трепва душата. Глас от кръвта – народната ни митология е записана в гените на всеки българин. Тя е нещо по-познато, а познатото по-леко и естествено се описва, по-лесно "влизаш в кожата" на върколак от Лозенската планина, отколкото да наденеш пелерината на Дракула, който е на 700 км от тук, но някой персонаж от галската митология или индийската, или скандинавската – става твърде далеко, къса се нишката. А ако описваш същия този върколак и при това не почваш да се пощиш от неизбежните бълхи и да виеш към луната – грош цена на такова описание. Може стилът да куца, но въпреки това ще е убедително за читателя, а и на мен ще ми достави далеч по-голямо удовлетворение... и забавление. Затова. И вероятно поради патологичен патриотизъм, който най-лесно се изгражда, когато растеш далеч от родните земи, от езика, от манталитета... Подсъзнанието ги усеща тези работи. Паметта на кръвта.

Берик: И аз мисля, че в родния пазар има ниша за произведения с нашенски манталитет.

Шаркан: Само че трудно си пробиват път. Българинът е склонен да се самонаказва за неуспехите чрез самоотричане – точно онова, което се вее в медийното пространство под определението "национален нихилизъм".

Берик: Като че се преситихме от "колела", "саги" и подобни размиващи се истории, но сякаш и още не сме узрели да оценим българския труд.

Шаркан: И това ще стане. Пълноземие, например, е едно такова подбутване, провокиране към възраждане на самоуважението. но сам, естествено, даже змей не е воин. Дано колегите, пишещите събратя и посестрими поемат по този път.
     Митовете не са нещо от далечното минало. Те се творят и СЕГА.

Берик: Предполагам, че си имал доста трудности с издаването на първата книга?

Шаркан: Освен трудности – и унижения.Че и истински глад. Но пък си спомням, че когато отидох в печатницата да си взема книжката, ми се подгънаха коленете. Разбрах какво е да си млад татко пред родилен дом.
     А по-късно, докато продавах Драконче, също имах невероятни изживявания, които отмиха лошите спомени, просто отметнаха мръсотията в небитието. Например едно цяло семейство застана пред сергията ми и, понеже в романа змеицата също по едно време продава книги, едното хлапе най-сериозно ме попита: "А кака Верена след обяд ли ще е на работа?". Поне минута дума не можах да продумам.
     Това е една от най-големите ми награди за труда... и всичко останало, дето е неприятно за припомняне и споделяне.

Берик: Прави ми впечатление, че всяка следваща книга е почти два пъти по-голяма от предишната. Да очакваме ли, че четвърти том ще е около 900 страници? :))

Шаркан: Има сериозна опасност нещо такова да се получи :))) Апетитът се разиграва, направо се РАЗВИХРЯ, по време на ядене ;) Все се оказва, че има още какво да се каже. Просто Да пробудиш драконче... пробуди в мен една верижна реакция.
     Та 900 не знам, но към 500 и нещо Слънце недосегаемо ще достигне. Което ми е сигнал да сменям някои неща. Набелязал съм си оптимален обем от 300-350 страници. Всяка книга все пак е стъпка в моята еволюция като избрал писането за занаят.

Берик: И кога горе-долу да очакваме четвърти том?

Шаркан: Планиран е за есента: септември-октомври. Може би за рождения ден на змеицата ще е готов и появил се на свят в хартиената си плът ;)

Берик: В първите две книги Радо и Елица са самотни, неразбрани, търсещи любовта. Дали нямаш нещо предвид от собствените си преживявания?

Шаркан: Имам, да. Но нещата се променят. Надявам се.

Берик: Кажи как мина турнето за звяра, спомена някакви неприятности.

Шаркан: Турнето мина добре. Неприятности... силно казано, по-скоро неуредици и то засягащи най-вече личните ми неща.
      Ами основните изводи от тази обиколка са: никога повече срещи в книжарница, само в библиотеки и читалища; импровизацията при изказванията не е всичко, добре е да се подготвят една-две теми и да се развиват според състава на публиката. И чисто технически – по-реалистичен подход към техническото подсигуряване (транспорта) и времето за пътуване. Защото навсякъде закъснявахме.
     Искам малко да си подредя впечатленията и тогава ще постна в дир.бг нещо като "отчет" за турнето. Засега и с две думи мога ясно да кажа, че ми подейства много добре – и като идеи, и като зареждане с енергия, откриване на приятни хора, преоткриване на нещо неочаквано сред познати... Едно хубаво приключение. Само да имам време после да се наваксам съня :)

Берик: А какво ще кажеш за сборника като цяло, разбира се без твоя разказ. Има ли надежди в младите таланти Илиев, Ликов и Драганов?

Шаркан: Сборникът е добър полигон за развиване на българското фентъзи в много насоки. Тъкмо защото участвам в него, ще се въздържа както от критики, така и от похвали (за да не става пренебрегване на колегите). Но искам да отбележа разказа на Валентин Стамов, който като композитор даже е съчинил музика – саундтрак! – към произведението си. Един съвсем необикновен поглед върху природата и същността на змейовете.
     Надежда има за всички представени автори (освен може би онези, които вече са декларирали, че се отказват от писането). Трябва обаче още много работа. Плюс читатели. Ако не капва по нещо като суха пара от вложения труд, непрекъснато ще ни се налага да печелим пари от другаде, а това забавя развитието на всеки като професионалист. Талантът, дарбата – не са достатъчни. Иска се време и писане, писане, писане... до полуда, до припадане. Само така излиза нещо качествено. Тон руда – грам метал (не помня кой го е казал, струва ми се един руски поет). И за съжаление – жертви. Да ни прощават приятелки и приятели, но който/която си избере за спътник в живота литератор – просто трябва да се примири, че не цялото му/й време ще бъде посветено на половинката. Поне в периода на "пробиване". Та може би затова ергенлъкът още ме държи в своите редици :)
     Е, това е вманиачаване. Но ролята на приятелката/приятеля е много голяма.

Берик: Според теб елктронните медии подобни на нашата :) имат ли бъдеще, дали хартиените носители не умират постепенно?

Шаркан: Ау, сакън, не думай! Ако умрат книжните издания – какво ще правим ние?!:)
     Сериозно: бъдеще има всичко, което е постижение. Книгите са постижение. Електронните издания, виртуалното пространство – също. Не мисля, че те трябва да си конкурират. Най-добре е да се допълват, пък и така или иначе "екологичните им ниши" не се припокриват напълно, а значи не е уместно едното да потиска другото само защото е по-ново. Както и старото да мрънка за това, че "ех, едно време какво беше, пък сега...". Последната реплика добре е разбита на пух и прах не от кой да е, а от библейския Еклесиаст: "не казвай, че прежните времена са били по-добри от сегашните, защото не от ум казваш това"

Берик: Малко въпроси за работата ти в Квазар – в какво точно се изразява тя?

Шаркан: Превеждам. Редактирам. Правя някои корици. Давам идеи. Харесва ми.

Берик: Издай някоя тайна – какво да очакваме в близките месеци в смисъл от издателството – втори том на Eпоса или на Орсън Скот Кард. Нещо друго, някой нов бг автор?

Шаркан: Не е време за дракони от Перумов и Лукяненко. Ще има Хайнлайн, доста особена книга, почитателите на този писател ще останат доволни. Тайни за издаване има много ;)
     Орсън Скот Кард – естествено! Довършва се преводът на Схизматрикс от Брус... опа! забравям имена и телефонни номера :(
     Франк Хърбърт – как звучи? Дюн: Домът Харконен. Някой вече може би се облизва лакомо ;)
     От български автори: очакваме роман от Йоан Владимир – блестящият разказ Какавидата от Таласъмия-2002 е само цъфтежът, предстоят и плодовете!; роман на Васко Велчев, вече познат с творбата си Кървав ренесанс. Всъщност, на тази тема – бг-автори – винаги има вероятност да бъдем изненадани е ние самите.

Берик: Гледа ли Двете кули? Хареса ли ти? Дали ще последва бум от фентъзи филми? И понеже времето напредва, а не ми е съвестно да те задържам, кои от излезлите миналата година книги ти се понравиха и кои те разочароваха?

Шаркан: Двете кули ми хареса и наистина вероятно това ще провокира мнозина да пропишат или да се обърнат към тази или подобна тематика. Дано не се ограничат с подражание обаче.
      А за книжните разочарования – не, не бих искал да ги споделям. не обичам да критикувам, особено защото като редактор често ми се налага. Колкото до това кое да похваля... ами със срам признавам, че най-много харесвам нашите си "рожби" – Седмият син и романа ВИРТ от едноименния сборник. И пак да спомена разказа Какавидата на Йоан Владимир – прозорче към един свят, който не отстъпва на Толкиновия, а пък си е наш

Берик: Ами нещо заключително, ако искаш да кажеш, нещо което съм забравил да попитам, или въобще някакво послание :))

Шаркан: Ами сигурно вече си се убедил, че аз почна ли – 450 страници не ни мърдат :))) Не знам. Може би пожелание към читателите – да четат и да купуват. И да четат не както се дъвче дъвка.
     Тук някъде следват уговорки за вечна дружба, обилно черпене и други неща, с които няма да досаждаме на читателите.